Вълните бясно се удряха в скалната гръд. Вятърът ги гонеше и свистеше оглушително. Аз седях на брега - малка и нищожна, гледах ги унесена от магията на танца им, а сърцето ми биеше лудо във водния ритъм. Косите ми, мокри и попили неимоверната сила на водата, се развяваха, клепачите ми бяха натежали от солената вода. Цялото ми мъничко телце се повдигаше от страшната буря. Гъста пяна миеше ходилата ми, удряше ме през лицето и отново се връщаше в дълбините. Страшен тътен и бумтене се разнасяха по брега.
Водната стихия си играеше с малка лодка, откъсната от кея. Подмяташе я, преобръщаше я, завличаше я до дъното и отново я изхвърляше на плещите си някоя гигантска вълна. След миг вече играчката се беше разхвърчала на всички страни и съвсем скоро изчезна напълно от погледа ми. За миг си представих, че морето теглеше мен към себе си и ме завличаше дълбоко, откъдето няма връщане назад. Тогава осъзнах колко величествевен е наистина съдбоносният танц на водата.
Бурята все така продължаваше, нощно ...