May 1, 2007, 12:05 PM

Театър 

  Prose
1525 0 11
16 min reading
Театър
Някъде в дъното на дългите коридори, украсени с пищна позлата, настойчиво иззвъня вторият звънец. Той подканяше малцината закъснели зрители да побързат и да заемат местата си. Високият мъж с поддържана няколкодневна брада бързо съблече палтото си, подаде го в движение на гардеробиерката, смигна й фамилиарно и без да дочака номерчето си, влетя в залата, където прожекторите бавно намаляваха силата на светлината си. Не се притесняваше за дрехата си - персоналът го познаваше. Беше закъснял. Трябваше да вдигне няколко зрители, защото мястото му беше в средата на осмия ред, но му стана неудобно и седна открая на единственото свободно място. Беше тичал последните две-три преки до театъра и сърцето му биеше учестено. Усещаше, че започва и да се поти от спарения въздух в залата.
- Извинете, но мястото е заето - чу тих шепот от лявата си страна. Тогава се огледа и забеляза съседката си по място. Млада руса жена, достатъчно симпатична, за да бъде обект на мъжко внимание дори и в нелепи сит ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пер Перикон All rights reserved.

Random works
: ??:??