П.П.П. Всяко случайно съвпадение не е съвсем случайно. Случва се...

Е, не чак Шекспировски, ама…

Терзания…

Терзанията на дребна търговка за бизнеса от сергията. В случая – начело на остаряващото и изчезващо племе.

Въпреки осигуреното сенчесто място на чаршията, въпреки очакваните дивиденти от риболова и брането на банани, въпреки гордостта, че оглавява малко вече, но все още шумно племе…

И е вождеса!!!

Цялото племе се прекланя пред тръстиковия й трон…

Е, прекъсна тя леката еуфория, не точно цялото племе. А племето Й…

Тоест, тези, които са останали…

Всъщност, тези, на които е позволила да останат…

Които тя избра. И които приеха да я следват. Което не е лесно. Нещо като разходка нощем в тъмната гора без тихата светлина дори на звездите.

А и мъжките амбиции нищо не струват пред женските капризи…

Спомни си как племето владееше целия остров. И богатите на риба заливи в обширната лагуна, и пълните с дивеч хълмове, и равнината от изток…

Но после пукна разцеплението. На групи, на групи хората започнаха да напускат селището. Не искали да плащат данъци на самообявени вождове. Един от тях дори смъкнаха от тръстиковия трон и използваха материала, за да го накажат…

Тя също тръгна с една група към Далечния хълм, после се досети, че всъщност на новото място ще трябват усилия, труд, борба за власт… И се върна.

Ухажваше натрапчиво тогавашното вожденце, демонстрираше сила чрез клетви и закани към враговете му, накрая една нощ прати бившия вожд при царствените му деди…

И стана вождеса…

Веднага се появиха верни на властта помощници. Истински слуги – умеещи да гънат гордо гръбнаци и езици, добре разбиращи интересите си. Като основният беше – не изпъквай като мишена в стрелбище…

Но няколко съветници… Малко! А племето се свиваше като шагренова кожа. Защото тя добре разбираше – поданиците трябва да са на колене, за да виждат вожда над себе си.

Иначе… Изправят ли се – внезапно може да разберат, че те сами са две глави над дребосъка върху трона…

И започна да гони. Наказателно и превантивно. Опасни станаха всички, които си позволяваха да виждат сами, а не да вярват на нейните описания за света…

Така – докато племето намаляваше.

А наоколо се появяваха други племена. И странно – уж други, а сред тях познати лица. От изгонените…

Вождесата въздъхна. Засега си имаше племе. Обаче, трябваше да пази територията си. Защото тя е основата – хора за племе все ще се намерят…

Кимна на съветниците си. Да въвеждат ония, дето решили сами да ходят за риба в лагуната. Без нейно разрешение, без предварително да донесат част от бъдещия улов…

Ще изгони и тия…

Иначе – каква вождеса е, ако й няма страх остатъкът от племето…

И се облегна царствено на пропукващите тръстики от остатъчния трон…

Вождеса е, все пак…