Sep 11, 2019, 11:35 PM

there’s something in the way you kill

  Prose » Others
1.3K 5 5

...за първи път се влюбих в нея докато я наблюдавах от дървото си под портокаловата луна…

как прегризва гърлото на страхове...

червеното пламтеше по устните й, изригваше и се пръскаше по изящните й шарки…

тогава разбрах, че там, на най-дебелия полегат клон на голямото дърво, под тази портокалова луна… ще я имам… и огънят й ще препуска бясно в бързеите на вените ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...прозата трябва винаги да съдържа поезия, за мен! Благодарско, Ranrozar!
  • Поетична проза!
    Харесва ми!
    Поздравления,Burns!
  • Зарадвахте ме с думите си, limeruna, Plevel, Brinne! Благодаря, че почувствахте!
  • Танцуваща проза Това си е чиста поезия и още нещо. Танцуващи цветове, танцуващи метафори, светлина...

    как прегризва гърлото на страхове...

    Вместо да ми звучи фатално, този израз извиква в главата ми образ на балон, който излита щастливо нагоре към небето (прегризано е въженцето, което е било завързано за сърцето). И светът се изпълва със щастие. А балонът се превръща в портокаловата луна. Много хубаво се връзват метафорите, интересно се е получило. Звучи искрено и чисто, не усетих нищо нарочно тук, а това е много важно при такива силно метафорични текстове - майсторство е да звучат естествено и да се сливат с мисълта, без да я напрягат да мисли защо ли са тук, и все пак - стимулирайки я да любопитства и да търси. Слоеве, пластове, приказност. Все пак, заглавието навява малко тъга, а в текста има напрегната любов и нетърпение, може би и надежда. Така го видях.
  • Наистина омагьосва.

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...