Тиха ярост
Кого се опитваме да излъжем? Правим същите грешки. Същите грешки, които се заричаме никога да не правим. А ако грешките са нови – това ни съсипва още повече!
Ново място, ново начало. Всеки си е намерил Ахилесовите пети и ги е изкоренил с метафизична терапия.
Глупости! Пълни глупости! Винаги си оставяме същите несъвършени и недоволни създания. Защото е толкова до болка обидно сянката на собствената орис да прикрива най-желаните пътеките на на съдбата, които така искаш да извървиш.
Нищожества. Ние сме нищо повече от безсилни нищожества, обречени да мечтаят напразно и да се самозалъгват с трохите на съдбата, които толкова наивно наричаме – късмет, щастие... може би и любов – кой знае.
Има ли изобщо смисъл от нашето съществуване? Оставяме ли нещо от шепа прах след нас? Защо се стараем, защо се надяваме да променим нещо?
Напразно! Напълно напразно – нищо няма смисъл, всичко е относително и е до някаква степен едно и също.
Синусоида! Безкрайно дълга синосоида със две екстремни точки. Връх и падение! Горе и долу, плюс и минус – и нищо по между им! Нищо! Летейки се разбиваш в паветата и лазейки в калта се докосваш до звездите. Всичко това в едно мигновение.
Позитивност. Позитивност с голяма глупава усмивка. Нищо повече от безразличие. Сляпа неутралност.
Разочарование. Единственият честен приятел. Толкова истинско и ясно до бистрота. Горчив вкус в точка, в която времето е константа. Никакво осезание за бъдеще и сладка въздишка по миналото.
Колко сме глупави!
© Момчето отАндалусия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Факт е наистина, че това произведение е плод на моментно настроение...
А и в крайна сметка, се усеща заряда, усещат се емоциите, които са те провокирали да ги изложиш на лист хартия... А това, че си успял да въздействаш значи, че си се справил успешно
-
"обречени да мечтаят напразно и да се самозалъгват с трохите на съдбата, които толкова наивно наричаме – късмет, щастие... може би и любов – кой знае..."
Да очевидно е ,че си бил доста разочарован, но да ти кажа честно всичко зависи от нас, не от трохите на съдбата...
Чета те и ми допадат произведенията ти, надявам се да видя нещо ново в скоро време Успех от мен и дано си извоюваш късмета,щастието и любовта за които копнееш -
Хм - незнам за теб, но аз пиша в моменти на екстремни чувства - дали те били положителни или отрицателни. Очевидно е че съм го написал когато не съм се чувствал добре. Смисъла на писането за мен е да стана по-наясно с това което чувставм. Понякога чувстата са толкова силни че трудно се разбират.
Не се гордея особено с това произведение - но то е просто отпечатък на душата ми в даден момент. Когато го препрочитам - разбирам как съм се чувствал и може би по-пълноценно се радвам на щастието което изпитвам сега.
Никога не опитвайки горчивият вкус на лимона , не можеш да знаеш колко е сладък меда! -
Наистина ли мислиш, че всичко е напразно и нищо няма смисъл? От произведенията ти, които прочетох не мисля, че е така...точно обратното, според мен ти си по-скоро от хората, които могат да откриват смисъла във всичко...Иначе много добре си пресъздал 'тихата ярост', която навярно всеки от нас е изпитва в даден момент от живота си, а понякога и повече от веднъж...Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Защото е толкова до болка обидно сянката на собствената орис да прикрива най-желаните пътеки на съдбата, които така искаш да извървиш."