РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН ОТ САМИЯ АВТОР!
Егор седеше на леглото си и гледаше в тавана. Около него сякаш всичко се разпадаше: училището се беше превърнало в място за мъчения, а домът — в арена на постоянни скандали и пиянство. Единственото му утешение беше въображаемият му приятел Игор, който винаги се появяваше в най-трудните моменти.
— Привет, Егор, — каза Игор, появявайки се на ръба на леглото. — Как си днес?
— Как обикновено, — тихо отговори Егор, опитвайки се да не показва болката си.
Игор беше всичко, което Егор искаше да бъде: уверен, силен, разбиращ. Той знаеше всичките му страхове и болка и винаги намираше думи на утешение. Но с всеки изминал ден Игор ставаше все по-реалистичен и Егор започна да се затваря в себе си все повече и повече.
Всеки ден в училище беше като предишния. Егор се опитваше да минава незабелязано, но това рядко успяваше. Сергей, Димка и Виталик не пропускаха възможност да го унижат. Един ден на междучасието те го заградиха в ъгъла на коридора.
— Ей, къде отиваш? — ...