Тишина. Спокойствие. Безвремие.
Мислите й бяха съсредоточени само в това да задържи въздуха си по-дълго.
Тишина.
В съзнанието й не присъстваха въпроси относно бъдещето й.
Спокойствие.
Огледа се и видя съвършенството.
Безвремие.
Съвършенството бе в нея и тя бе съвършена.
Повърхността на водата се разчупи, когато подаде глава над повърхността. Гърдите й жадно поеха въздуха. Понякога просто й се искаше да има хриле и да живее под водата завинаги. Без проблеми, без грижи… но не можеше. Тя беше 17-годишно момиче и имаше семейство, при което трябваше да се прибира, независимо от желанията си. Гъстата й, тъмна коса виеше мокри кичури по тениската й по пътя за вкъщи. Не й се прибираше. Искаше й се пътя да продължи вечно. Затова вървеше. Басейна беше далеч от дома й, но тя не ползваше градски транспорт, независимо, че имаше доста удобни автобуси. Наслаждаваше се на напрежението в мускулите си; на града около себе си; на погледа, който хвърляше на живота на хората, с които се разминаваше. Тук ба ...