Топчето
Аз съм топчето. Дървено. От огърлица. Не съм най-голямото, но мога да чувам сърцето ù. Сега сме върху бездушен манекен.
Той влиза в ателието. Забелязва ни. Опипва ни. Помирисва ни. Казва, че търси подарък за Нея. Художничката отговаря, че е изработвано за красива и умна жена. Той се усмихва и ни взема.
Чувам сърцето ù...
ПП.
Когато пише реалити, сърцето ù препуска в галоп.
Когато пише фантастика, то е спокойно, съзерцава...
Когато отговаря на почитател, просто се обръща...