Звъня на дворската врата, но мъжът й не се появява. Или не е в къщата, или не иска да ми отвори. Сигурно се крие мръсната гадина! Сигурно е усетил, че лошо му се пише! Забелязвам камера. Може да ме е видял и да не е харесал гневната ми физиономия. Но няма как да знае кой съм, защото не ме е виждал. Вадя цигара, изпушвам я продължавам да звъня. После започвам да крача нервно напред-назад.
Попипвам чука в найлоновата торба. Ще ми се да го извадя и да заблъскам с него по вратата. Няма да се откажа! Той ще отговаря първо пред мен, а чак после пред закона.
Да, осъзнавам, че най-важното е тя да се оправи. Ще ми се сега да съм до болничното й легло, но това ще стане след разплатата.
Е, поне вече няма никакво съмнение що за човек е той. Обичал я бил? Кой пребива така любимите си хора! Тя трябва да е луда, за да не го напусне! Да взема детето и да идва при мен! Всъщност където иска да ходи, само да се махне от този изрод. Направо се чудя как е издържала до сега.
За такова нещо вероятно ще го вк ...