Sep 4, 2005, 3:01 PM
Този с когото живееш
1 мин reading
-Устни....
прилуни, край призрачен....
настръхнало по утрото....
-Ама и ти си един философ-засмя му се-Понякога не те разбирам. Лекомислие е да си толкова дълбок, от мен да го знаеш. Трябва да си приемлив. Разбираш ли ме, глупчо.
-Крачка...
възможности цъфтят
по алената длан...
-Не мога да не се съглася, но ми се струва, че тази сутрин си тъжен и дъхът ти такъв. Аромат на повяхналото носи. Не се смееш, а вчера направо си мислих, че ми се подиграваш. Много весело ти беше...
-Дражета цветчета
поглъщат очите....
-Понякога си мисля, че имаш разум. Всички казват, че си луд...
-Клюкарка....тръстика....потръпва....мравуняк...бедра...стича...лепка...стича...
-О, престани. Объркваш ме.
Поруменя леко.
Побъркала съм се. С кого говоря? Но зашо понякога звучи толкова разбираемо. Вдигна пак очи към избродираното с думички перде. Вятърът го запретна и в гънките прочете:
-Устни...
прилуни, край призрачен...
настръхнало по утрото...
Но това не е възможно. Вятърът никога не огъва пердето два пъти по един и същ начин. Никога думите не са едни и същи. Въобразявам си. Не, сега го прочетох за пръв път.
-Крачка...
възможности цъфтят...
по алената длан...
Не, луда съм. Луда съм за връзване. Халюцюнирам. Това е само едно перде и вятър. Няма разум. Случайна подредба на красиви думи.
Как и хрумна да избродира прозрачното перде със златисти думички не помнеше, но си прекарваше чудесно. Губеше престава къде е, понякога забравяше, че е нейното перде. Струваше й се, че един непознат и чете стиховете си и дори страниците шептят. Опомняше се после с горчива усмивка, припомняше си, че пердето е просто перде, а вятъра не разбира от поезия и само си вее. Сега й се струваше, че полудява, защото той се повтаряше.
В този момент в стаята влезе мъжа й. Беше гневен. Изруга. Напомни и нещо което трябваше да е свършила.
-По цял ден стоиш пред този прозорец! - крясна, с един замах скъса пердето и го изхвърли през прозореца.
За миг вятърът го подхвана. То се превърна в призрак, а после безсилно пляскайки с крила изчезна от погледа й.
Преглътна сълзите. Пердето го нямаше. През прозореца се виждаше живота. Такъв какъвто е.
прилуни, край призрачен....
настръхнало по утрото....
-Ама и ти си един философ-засмя му се-Понякога не те разбирам. Лекомислие е да си толкова дълбок, от мен да го знаеш. Трябва да си приемлив. Разбираш ли ме, глупчо.
-Крачка...
възможности цъфтят
по алената длан...
-Не мога да не се съглася, но ми се струва, че тази сутрин си тъжен и дъхът ти такъв. Аромат на повяхналото носи. Не се смееш, а вчера направо си мислих, че ми се подиграваш. Много весело ти беше...
-Дражета цветчета
поглъщат очите....
-Понякога си мисля, че имаш разум. Всички казват, че си луд...
-Клюкарка....тръстика....потръпва....мравуняк...бедра...стича...лепка...стича...
-О, престани. Объркваш ме.
Поруменя леко.
Побъркала съм се. С кого говоря? Но зашо понякога звучи толкова разбираемо. Вдигна пак очи към избродираното с думички перде. Вятърът го запретна и в гънките прочете:
-Устни...
прилуни, край призрачен...
настръхнало по утрото...
Но това не е възможно. Вятърът никога не огъва пердето два пъти по един и същ начин. Никога думите не са едни и същи. Въобразявам си. Не, сега го прочетох за пръв път.
-Крачка...
възможности цъфтят...
по алената длан...
Не, луда съм. Луда съм за връзване. Халюцюнирам. Това е само едно перде и вятър. Няма разум. Случайна подредба на красиви думи.
Как и хрумна да избродира прозрачното перде със златисти думички не помнеше, но си прекарваше чудесно. Губеше престава къде е, понякога забравяше, че е нейното перде. Струваше й се, че един непознат и чете стиховете си и дори страниците шептят. Опомняше се после с горчива усмивка, припомняше си, че пердето е просто перде, а вятъра не разбира от поезия и само си вее. Сега й се струваше, че полудява, защото той се повтаряше.
В този момент в стаята влезе мъжа й. Беше гневен. Изруга. Напомни и нещо което трябваше да е свършила.
-По цял ден стоиш пред този прозорец! - крясна, с един замах скъса пердето и го изхвърли през прозореца.
За миг вятърът го подхвана. То се превърна в призрак, а после безсилно пляскайки с крила изчезна от погледа й.
Преглътна сълзите. Пердето го нямаше. През прозореца се виждаше живота. Такъв какъвто е.
© Стефан Кръстев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много дабро!
-
Страхотен е разказа! За миг се видях застанала пред един прозорец с развяващо се перде
ПРосто забравих къде съм -
Ти си приказка...
Как можа да го напишеш така хубаво ... Прегръдка! -
Йо, твоето перде няма кой да отнеме,
ушила си го със светлина,
със слънчеви и лунни лъчи,
с отблясъци от сняг и частици дъга,
обшила си го с думи
от платина,
от претопен език на древна камбана,
със сребро
от претопен торс на езческа богиня,
с мед от слънчеви загари,
и разбира се с капки кръв
и червило.
Това перде стои между битието и теб,
но не да скрие реалността,
а напротив да я направи по-истинска. -
Радина, благодаря ти, радва ме всеки нов читател. Не знаеш колко много! За това живея. А идеите, не знам точно как, но не идват при мен, а по-скоро ги ловя, обикалям из духовните си джунгли, понякога е дори рисковано, залагам капани и улавям частици битие.
Трудно ми е да кажа, състояния. Освобождавам си въображението, анализирам ситуация в която бих попаднал или такава при която се е случило нещо необичайно и си представям какво би било. Черпя и от живота и оставам да преминат всички емоции през мен, без да ги задържам, без да ги отбягвам, но гледам да ги излея върху листа, защото иначе е опасно за разума и здравето(
-
Искам си пердетоооо
А ти си уникален в сетивността и
начина по който излагаш всяка мисъл...
Ама то перето си го имаме
и полъха е от нас самите
остава само да четем случайно подредените думички
а ти това го умееш перфектно
Сякаш виждаш всички възможни пердета на този свят едновремено.
За теб няма скрито...
Разтърси ме разказа... -
Имам само един въпрос! От къде ти идват такива идеи, бре човек?Казваш абсолютните истини по НАИСТИНА оригинален начин.Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
