Опомних се в кухнята. Имаше разни неща закачени от вътрешната страна на черепа ми. Нещо като мисли, нещо като парцаливи дрехи със скъсани джобове от които се падат дребни монети и противно звънят. Засилих се към мивката и ги излях заедно с вътрешностите.
Започнах да броя веничките по очите си и ме обля хлад. Миришех на жена. Целият. Някак си се бях проплъзнал от завивките и се намирах в кухнята и изливах в мивката сърце и душа, със сърцераздерателни звуци, а някоя се намираше в спалнята ми. Спомних си и забравих. Край, мъртъв съм! Обви ме сумрак при мисълта. Стиснаха ме хладни пръсти. Стотици пръсти на удушвачи от косми до пети. Като видеоклип изплува епизода с комшииката от четвърти етаж. Засекли сме се в парка. Пльоснал съм се до нея в пейката и се хилим като хора със заветната мечта да си създадат проблеми. Кадрите са накъсани. Следват ненужни ретроспекции от детството. Река в село с някакво еротично въздействие, за шестгодишното момче с широко отворени очи към дълбоките тайни на вс ...