Трагедия
-Липсваш ми - промълви момичето в телефонната слушалка. - Цяла седмица не сме се виждали, с какво толкова си зает, нека се видим! Не ти ли липсвам, поне малко?
- Разбира се, че ми липсваш - отвърна той и въздъхна. - Виж, наистина имам ужасно много работа напоследък. Ще ти се обадя, когато се освободя малко. Докато това стане, намери с какво да си губиш времето - в гласа му се долавяха нотки на лека досада и нетърпение да затвори.
- Добре... добре. Ще чакам. Не ме забравяй. Обичам те, пращам ти целувки.
Едва затворила телефона, сълзите запрепускаха по страните й, а тялото й се разтресе от риданията. Неохотно си взе вана и си легна. Нямаше желание за нищо. Плака дълго, а когато се изтощи напълно, заспа.
Сънува пеперуди. Безброй пеперуди, коя от коя по-красива. Вървеше по тясна пътека, а сухите клечки пращяха под босите й стъпала. Луната огряваше пътеката, колкото да попречи на момичето да се спъне в някой корен. Тя продължаваше да върви с пеперудите, които бавно ускоряваха скоро ...