ТРАПЧИНКИ
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед от нея. Не бе красива. Беше нещо повече от това.
- Престани да я зяпаш! – каза ми. Той беше за това: да ми казва всичко. Глупак дървен, ненормален горски стражар, който сега беше назначен за мое доверено лице в службата. Експерт по медиаторство. Той дори не можеше да изрече тази дума.
- Защо да не я зяпам?
- Невъзпитано е.
Да, звучи напълно убедително от неговите уста. Обаче простаците обичат да ги приемаш насериозно, затова го попитах:
- А защо да е невъзпитано? Разчитам на твоето мнение, обясни ми. Харесвам я.
Той се намръщи, но му стана приятно, че го питам. Ниското му чело се сниши съвсем и стигна до носа му. По-отдолу издаде звук с нещо като уста:
- Тя е гадже на шефа на газовата асоциа ...