Трендафил
Трендафил не беше цвете за мирисане...
От малък остана без баща. Майката, селска жена, беше учила криво-ляво, колкото да се подписва.
Перуника, така се казваше майка му. Че кой беше я кръстил на това хубаво цвете?
В селото й викаха:"Глей,кво момиче, пък глей, що за име!
Перуника се роди седмаче в един катун, отседнал временно до селото.
Циганите, колкото и добродушни да изглеждаха,решиха да подхвърлят пеленачето;и го оставиха срещу Великден в двора на църквата, пред прага на храма "Христос Спасител"...
Клисарят Манол намери детето;и тъй като с жена му Петрана години наред се молеха за рожба,се прекръсти и целуна по челцето малкото отроче, като Дар Свише!
Времето ухаеше на свежи момини сълзи, които Манол обгрижваше, заедно с другите цветя и билки в двора на черквата.
Детето се събуди, примлясна,прозя се и пак се унесе в сън...
Манол посегна да скъса здравец,но дали от вълнение, със здравеца откъсна и една перуника.
В този момент отец Иван влезе в двора и видя до цветята клекналия Манол да закичва главицата на найденото дете...
-Перуника?-неволно отрони свещеникът.
-Отче,аз такова, исках да сложа на детето, дори не го знам, мъжко ли е, женско ли, да му привдена здравец,ама скъсах с него и една перуника...
Отец Иван, опитен и наблюдателен човек, който с попадия Магда бяха отгледали три момичета и две момчета разпови детето и благо рече:"Перуника, ще да е,защото ако беше мъжко щях да го кръстя Найден.
-Извикай Петрана и като навърши шест месеца, донесете детето да го кръстя!
Манол прималя от трепет и понесе детето към дома си.
Следва продължение
© Стойчо Станев All rights reserved.
то ще е трендафил, то ще е чудо 