6.07.2021 г., 14:52 ч.

 Трендафил 

  Проза » Литературни очерци
750 12 37
1 мин за четене

    Трендафил не беше цвете за мирисане...

    От малък остана без баща. Майката, селска жена, беше учила криво-ляво, колкото да се подписва. 

    Перуника, така се казваше майка му. Че кой беше я кръстил на това хубаво цвете?

    В селото й викаха:"Глей,кво момиче, пък глей, що за име!

    Перуника се роди седмаче в един катун, отседнал временно до селото. 

    Циганите, колкото и добродушни да изглеждаха,решиха да подхвърлят пеленачето;и го оставиха срещу Великден в  двора на църквата, пред прага на храма "Христос Спасител"...

     Клисарят Манол намери детето;и тъй като с жена му Петрана години наред се молеха за рожба,се прекръсти и целуна по челцето  малкото отроче, като Дар Свише!

     Времето ухаеше на свежи момини сълзи, които Манол обгрижваше, заедно с другите цветя и билки в двора на черквата. 

     Детето се събуди, примлясна,прозя се и пак се унесе в сън...

     Манол посегна да скъса здравец,но дали от вълнение, със здравеца откъсна и една перуника. 

     В този момент отец Иван влезе в двора и видя до цветята клекналия Манол да закичва главицата на найденото  дете...

     -Перуника?-неволно отрони свещеникът. 

     -Отче,аз такова, исках да сложа на детето, дори не го знам, мъжко ли е, женско ли, да му привдена здравец,ама скъсах с него и една перуника...

     Отец Иван, опитен и наблюдателен човек, който с попадия Магда бяха отгледали три момичета и две момчета  разпови детето и благо рече:"Перуника, ще да е,защото ако беше мъжко щях да го кръстя Найден. 

      -Извикай Петрана и като навърши шест месеца, донесете детето да го кръстя!

      Манол прималя от трепет и понесе детето към дома си. 

 

​​​​​​​Следва продължение 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??