– Учителю, кой е най-достойния сред човеците?
СОКРАТ: Достойнство. Как го разбираш ти това? Аз не мога да ти кажа кой е достоен и кой не, преди да разберем какво е достойнство.
– Учителю, аз виждам много заслужили магистрати, държавни люде и висши сановници на които се отдават най-дълбоки почести. Но те защо са по-достойни за това уважение от оня окаян просяк, който така лошо мирише в края на Агората?
СОКРАТ: Нима просякът не е достоен да живее? Кой би се осмелил да му отнеме живота, като на краставо куче, само заради това, че вони непоносимо? Ти би ли го направил?
– Но Учителю, знаеш, че аз не мога да отнема живота и на най-незначителната пълзяща твар, защо ме изпитваш с тези страшни думи!?
СОКРАТ: Не ме ли изпитваш ти, задавайки ми тези провокативни въпроси? Но, сега си спомням, нима веднъж не ме попита дали има универсална справедливост? Нима справедливостта не се отнася еднакво за Перикъл, този, според някои блестящ стратег и окаяния роб Делатен, който си вони самотен. Ако за едини ...