Спиш, малка моя, и се усмихваш в съня си.
Когато се ражда човек, в онзи кратък миг на първия му вик, на първата глътка въздух, при него слиза красавица неземна. Трудно е да се опише хубостта и с думи, защото е събрала в себе си всички прелести на природата. И бистрата вода, и сочните земни плодове, и грацията на дивите животни, и силата на огъня, нежността на вятъра... Тя разтваря малката ръчичка и капва три капки от течност, чийто аромат не могат да уловят и най-добрите майстори на парфюми, чийто състав не могат да определят и най-добрите химици, чиито грамаж не могат да изчислят и най-добрите математици...
Дарявам ти Любов! Пази я, загубиш ли я, в страх ще преминат дните ти!
Дарявам ти Талант! Работи, но внимавай, че талант и слава понякога човека унищожават!
Дарявам ти Свобода! Не я продавай! Продадеш ли я, на щастие не се надявай!
Живей, Човече! И помни... аз те наблюдавам!
Спиш, малка моя, и се усмихваш в съня си.
Дясната ти ръчичка е стисната в юмруче. Пази ги, малко мое момиче, пази даровете на Съдбата!
© Наталия Иванова All rights reserved.
децата заслужават да пишем за тях, да ги разбираме и да дишаме заедно с тях!