Три ракети и  перо.

Глава трета

     Слънчев януарски ден. Сняг почти няма. Тук таме по северните склонове на Кенана, са останали малки купчинки от Новогодишната снежна буря, връхлетяла  града на 30 Декември,  за да може  Дядо Мраз, летящ на шейната с впрегнатите елени,  да зарадва децата на този мирен и гостоприемен град. Само четири дни по-късно, южното слънце възвърна усмивката на лицата на възрастните, докато децата бяха тъжни. Слънчо ги беше лишил от радостта на боя със снежни топки и веселото спускане с шейните кормилачки по склоновете на хълма.

В дома на часовникаря Ованес, се готвеха да посрещнат скъп гост.  Танти Мари беше готова с манджите и десертите, но мъжът й  беше затворил дюкяна рано, рано и се моташе в краката й, като вардиянин,  който дебне палави деца, да не направят някоя пакост. 

Мастиката  в бузлука беше побеляла като брадата на равина Мордехай. Въпреки изричното условие гостито да мине без алкохол, Ованес беше решил да предложи на скъпия си гост поне капка от заарската мастика, превърнала се в лавина от  премръзнали анасонови кристали.  Може ли в арменска къща да мине без мастика, ами грехота е от Бога! 

Леля Мари беше приготвила цяла кана вишнова напитка, от сиропа, който собственоръчно беше сварила през лятото. Имаше и купешка лимонада,  и бира “Астика”, гордоста на хасковлии.

Ованес собственоръчно беше нарязал чеменосаната говежда пастърма, толкова тънко нарязана, че светлината прозираше през нея. Той не даваше на никой да реже този деликатес, старателно и с голямо майсторство приготвено лично от него. Мари беше разбила и тарама хайвер, беше направила руска салата, и нейния специалитет от настъргана целина, чиято  тайната рецепта, въпреки  настойчивите молби на добри съседки и жени от родата, не даваше на никой. Правеше това чудо на кулинарното изкуство в индустриални количества и раздаваше щедро на приятелки и комшийки, но рецептата никога. Беше чула, че рецептата на Кока Колата се пазела на дъното на океана, та се шегуваше, че и нейната рецепта била там. Не й се сърдеха, но това беше повод за много закачки и предложения да се проведе търг  с наддаване, за да се продаде тази уникална рецепта,  от нещо толкова просто като глава целина.

Двете момчета, цял ден не бяха си показали носа навън. Все се въртяха около баща си, та при нужда да помогнат в подготовката.  Гостуването на техния кумир, в родната им къща беше необикновено събитие. Нещо като 12 април 1961 година и първия полет на човек в Космоса.  За тях не можеше да става и сравнение между някакъв си Гагарин и техния идол Гунди.  И този идол, този техен Бог, само след броени часове щеше да седи на тяхната маса. Щяха да се здрависат с Георги Аспарухов, а може и да  се осмелят да го прегърнат.  Никой не сваляше очи от стария стенен часовник с махало.  Погледите бяха приковани върху двете  красиво изрязани, като дантела, стрелки, които сякаш днес мързелуваха и не се движеха с обичайната си скорост. Вълнуваха се, като някоя  трепереща от вълнение верующа бабичка,  която се готви да целуне  ръката на Патриарха. Съприкосновение с Бога.

Когато на вратата на скромната къщичка на часовникаря бай Ованес се почука, цялото семейство замръзна. ТОЙ беше тук и чукаше на врата. Той беше тук, в техния дом и чакаше да му отворят. Гунди, Гунди беше пред тяхната врата! Пръв се окопити Ованес, спусна се стремглаво към антрето , взе си дълбоко въздух и отвори.

Георги Аспарухов- Гунди, беше идолът на “синята” публика. Беше уважаван и от най-върлите противници на ПФК “Левски” и техните привърженици. Спортсменското поведение на този талантлив младеж, неговата скромност и коректно отношение към колегите му от другите отбори, му бяха спечелили симпатиите на всички футболисти и футболни запалянковци, даже на тези от върлия противник ЦДНА.

И сега, този младеж стоеше   смутен пред къщата на непознати хора  и единствено което можеше да направи  беше да се усмихва. Едвам промълви едно тихичко “добър ден” и бай Ованес увисна на врата му. За целта Гунди трябваше да се наведе доста, за да даде възможност на чичо Ованес да го прегърне. Минута, две всички останали чакаха реда си, за да поздравят госта.

Поли се приближи до баща си. 

- Татко, пусни човека да влезе вътре, докога ще го държиш  в антрето,- с приветлива усмивка, младото момче, подаде ръка на своя кумир.

- Добре дошъл, Гунди, нали разрешаваш да те наричаме така? Цял свят те знае така.

Младият футболист се беше поокопитил и пое ръката на младежа, но и го прегърна братски. Арсен побърза да се присъедини към брат си и от своя страна  му пожела “добре дошъл”. 

        - Влезте, влезте вътре, - ги подкани домакинята, и добави. Добре дошъл синко, влез, влез. Ела и аз да те прегърна. Гласът на танти Мари трепереше от вълнение, макар да нямаше никакво отношение към футбола и спорта въобще. Просто вълнението на синовете й и на мъжа й се бяха автоматично предали и на нея.

Седнаха около масата, претрупана от чаши, чинии, прибори и мезета. На голямата, масивна разтегателна маса от орех, подарена им за сватбата им, от  дърводелец, близък приятел на младоженеца, нямаше един квадратен сантиметър свободно място.

Бай Ованес наля в малките ликьорени чашки от премръзналата от студ “заарска”, взе своята в ръка и обръщайки се към скъпия гост, каза:

- Добре дошъл синко, от днес имам още един син. Трима станахте, и тримата добри спортисти. Да сте ни живи и здрави и да се радваме на успехите ви. 

Ованес трудно довърши думите си, беше силно развълнуван и очите му бяха силно” изпотени”.

Леля Мари, гледаше госта с любопитство, и развълнуваните си синове и силно емоционалния си съпруг, и малко трудно си обясняваше тази тяхна еуфория. Симпатичен младеж беше госта и ето, че мъжът й го беше обявил за техен син.

При всеки тост на бай Ованес, Гунди  усмихнат и вече поотпуснал се, след първоначалното смущение, вдигаше чашката и без да я доближи до устните си, я слагаше отново пред себе си. За сметка на това, чашата с вишновият сироп се изпразваше за секунди, и Арсен беше поел на себе си, грижата да не я оставя празна.

Хапнаха от вкусотийките приготвени от Мари, приказваха за мачовете, коментираха срещите с вечния “червен” противник. Не забравила да изкоментират и неотдавна отминалото световно първенство. Гунди се беше отпуснал и им разказа за срещата на стадион “Уембли”. 

При десертите, се видя, че гостът много хареса арменската грис халва, та Мари му пълни  чинията цели три пъти, и Гунди  не отказваше този деликатес, който ядеше за пръв път в живота си.

Двата часа минаха неусетно. Мъжете изпратиха скъпия гост чак до улицата, настоявайки при възможност отново да им гостува. Бай Ованес не преставаше да повтаря, че Гунди му е трети син, и врата на  къщата му е винаги отворена за него. 

Естествено,  срещата не мина без подарък за Гунди. Не е  трудно да се досетим, какво съдържаше луксозно опакованата, продълговатата кутийка, която  на изпроводяк, майсторът часовникар сложи в ръцете на третия си син. (Следва)