Три случки и една мечта
Не успях да докарам успех за медицина.
Оказва се да учиш за лекар - никак не било шега работа!
По време на една сесия, мои стари приятели решават да ходят на врачка.
Случвам се наоколо.
Помъкват ме с тях.
Жената започва да гледа.
Аз нали го играя „Барабар Петко със студенцията”
… съм последен.
Старицата се вглежда в чашата ми, върти глава и сумти:
- Тук не виждам ни медицина, ни наука! Юнако, я си признай! Всъщност на кой изпит те скъса животът?
- Ами то таковатааа… - започвам да пелтеча аз – Имах си мечта. Но оценките ми се оказаха ниски за университета.
- Добре! Не си в сесия! Тогава за какво си ми дошъл?
- Ей така – чупя пръсти аз.
- Какво значи ей така!?
- Мечтаех си да спасявам и лекувам хора. Че за това…
- Е! И от мен какво искаш?
- Знам ли!? След като никога няма да бъда лекар, поне да ми кажеш какъв мога да стана.
- Момчеее – размахва пръст жената, пронизвайки ме с поглед, който ще помня до живот - Решиш ли да преследваш съкровената си мечта - никога не казвай никога! Ясно!?
- Да, да! – смутолевям аз, но после се правя на мъжага – Ама защо ми се караш?
- И питаш?! – сочи ми едната от чашите тя - Ви’иш ли туканка на? – и поглежда момичето, което е пило от нея - Само тя и ти ще поживявате люде. Па те он’я - въси вежди към гаджето й – Он изобщо нема ‘а завърши.
- Ааа…?! – хили се набеденият – Е нали каза, как в сесията ще съм ажур.
- Щот’ само за сесията ма пита. За мечта дума не обели – после се обръща към другите двама и добавя - А тия убавци все кат’ чантаджии ша са моткат по лечебниците. Така чеее… Стягай се момче! И да не си я гъкнал повеч’ таа тъпотевина… Никога си то’а - никога си оно’а. Чуеш ли?!
Тръгнахме си потресени.
Минава време.
Всички те завършиха.
Без единия - Он’я.
Посоченото за пример момиче стана виден хирург.
Момчето и момичето нарочени за чантаджии се реализираха като медицински консултанти при застрахователите.
Аз обаче непрестанно се разминавах с пророчеството. Работих какво ли не. Нооо… Винаги твърде далеч от сферата на здравеопазването. В един момент решавам да се занимавам с радиестезия. Наука боравеща с енергии пренасяни от вълни, които са табу за съвременната апаратура. Така минават къде десет години. Една неделя чета в нета: „Радиестезист извършва медицинска диагностика чрез вълновия способ на радиестизията.”
Отивам.
Човекът започва да мери.
В един момент се ококорва.
- Да нямам рак? – питам аз.
- Пепел ти на устата!
- Ми?
- Имаш отрицателен магнитен поляритет на границата на биологично възможното.
- Ха така! И какво мога да правя с него?
- Да спасяваш човешки животи! Да лекуваш!
- Стига бе! И как ще да става това?
- Има такива практики. Прочети! Научи се! Ще видиш! Ще слагаш лекарите в малкото си джобче.
Първо се посмях от сърце.
Година по-късно решавам да опитам.
Оказва се истина!
Вярно!
Началото бе тягово. Успявах единствено да отнемам болка, или да премахвам енергийни блокажи. Но не спирах да практикувам.
Отново минава време.
Един ден съм в градския транспорт на голям град. Отпред двама клошари се скарват с контрльорката. На по-възрастният му прилошава. Килва глава. Опипват го за пулс. Тутакси се развикват, че е мъртъв.
Спират автобуса.
Викат линейка и полиция.
Пътниците започват да слизат.
Минавам покрай човека. Поглеждам го по моя си начин:
„Душата още е витална! Но има енергиен прорастък, блокиращ динамиката в сърдечната област. Значи мога да помогна! Неутрализирам блокажа и готово. ”
Захващам се.
Да! Ама не!
Още от първия опит осъзнавам, как всъщност до сега не съм работил при спряло сърце.
Мисля си:
„Дори да премахна блокажа, как ще реанимирам сърцето? Повече няма да се намесвам в подобни ситуации! Никога!”
Буквално миг след това ме връхлита ефектът на обратната тяга. Блокажът връща енергия към мен. Случвало ми се е. Стане ли така, все едно пред теб гръмва шокова граната.
Странно обаче!
… там някъде сред блясъка мярвам размахан, показалец и нечий строг поглед.
Взирам се!
Виж ти! Ликът на онази сърдитата гадателка е!
Направо изтръпвам!
Но пък ме стрелва хрумка:
„Да насоча моя енергиен импулс към идващия от зоната на блокажа. При сблъска, сумарният капацитет от енергиите ще изиграе ролята на дефибрилатор. Което би трябвало да активира сърдечните възли. Синусовият и Атриовентрикуларният.”
Правя го!
Блокажът се разпада.
Сърцето сработва.
Човекът, потрепервайки отваря очи.
От тогава при подобни ситуации не смея дори да си помислям за думата НИКОГА.
© Ригит All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Човек никога не знае!
За това са гледачките! Поздравления и за двама ви! -
Благодаря Миночка!
-
Много ми хареса, пожелавам, успех!
-
Благодаря Доче!
-
Оригинална идея и брилянтно изпълнение. Успех!
-
Благодаря Танче!
-
С удоволствие прочетох и давам гласа си за разказа ти!
-
Благодаря Танче!
-
Интересно!
Поздравления! -
Благодаря за отделеното време и за пожеланието Косьо!
-
Наистина интересен разказ,хареса ми.Поздрав и успех.
-
Благодаря Васе!
-
Прочетох с интерес! Успех!
-
Благодаря Самовила и DPP (SMooth) за отделеното време и за коментарите.
-
Чудно как повечето хора, когато четат проза си мислят, че е 100% истина Къде забравяте творчеството, съответно измислицата?!
Хубав ти е разказа, Ригит, а къде се преплита истина и измислица ти си знаеш.
Но пък врачки, баячки и знахарки има и ако си разбират работата, почти всички не вземат пари, а колкото им оставиш, останалото са амбулантни търговии. -
Хубав разказ, особено ако е истина, а не художествена измислица.
-
Странно ми е Квазар как и защо изобщо четеш тогава такива текстове. Религиозните фантици отричат каквито и да било нучни доводи а и не приемат никакви аргумети извън канонизираните догми проповядвани в тясно религиозното им учение. След като четеш неща различни от това което повелява фанатизма значи проявяваш еретични наклконности и ще бъдеш низвергнат или анатемосан.
Ами внимавай! Нямам никакво желание за това че двамата с теб имаме различни възгледи за структурата на Вселената ти да пострадаш!
Защото на мен няма кой да ми се скара. Но ако ти наистина си това което написа, че си - на теб здраво ще ти опъват ушите защо си дръзнал да четеш еретични писания и внушения от разните му там простодушно покварени неверници.
Пази се! Моля те! Не им споделяй на пасторите какво си прочел! -
Никакви бесове не е ясновидството, напротив: това са т.н. хора с трето око. Не само че виждат всичко, но разчитат жестовете на тялото и подсъзнателно ги разчитат, само като погледнат човек, по външния вид ти слагат меддиагноза. Наука е как кожата, косата, ирисодиагностиката говорят за здр-то ни състояние. И интонацията да не забравя! Всички тия неща при тия хора са във връзка на подсъзнателно ниво, но на реална основа.
А авторът винаги компетентно и изпипано пише, моите поздравления!
ригит го е описал как става, само допълних коментара му. -
Благодаря за отделеното време и за оказаната чест Вики!
Прав си Квазар,че не виждат точно с очите. Декриптирането на информацията от зоните отвъд времевите граници на Уилър се извършва в мозъка без участието на очите като орган. Инфото постъпва директно от "зоната на декриптиране" или в аналитичната част на мозъка или в очния център находящ се в двете тилни зони отзад на черепа или в средното ухо. Така или го получавата като мисъл или като визуализаци и звук. Може и като аромат да се появи. Така че понякога в по-скоро е като 5G холограмана прожекция на която реципиента е в някаква реална точка на зрение.
Това понятие БЕСОВЕ в този контекст в който си го употребил най-често се използва от радикално фантазирани религиозни представители. Не му е тук мястото
Истината особено Цялата е относително понятие като Време -Пространството.
Апрорпо достоверната информация понякога си е напълно достатъчна.
И едни надарен телестезист като Ванга или Сервюкова, може да ти я предостави априори! -
Аз също ви желая успех! Гласувах защото разказа е прекрасен!
-
Първо да благодаря на Надежда за отделеното време
Лелее. Не съм очаквал такава рекация от читатели тук. Приех предизвикателствто само защото аз далеч не съм краткописец. И ми бе любопитно ще успея ли в толкова сбит словесен лимит от 570 думи да стъкмя нещо интересно по толкова необятна тема като репликата Никога не казвай никога Ще се опитам да съм кратък, че и тук има лимити.
Към Ивайло на Ясновидец винаги трябва да се даде нещичко. Може да не са пари, но нещо трбява да получи. Второ Ясновидеца не "пътува" Той ползва поток от кореспондентни частици.
Към Кавазр Никой нищо не предвижда. Най-надарените направо си го виждат като на кино. Но са като зад екран. Виждат но не могат да се намесват. А защо има грешки и там си има чисто физични обяснения. Но не е за пет реда.
Квазер ако под Астрала имаш предвид Акаша съм саъгласен. Да там е цялата информация. Поне за нашата 1/8 от осезаемата за обикновените хора част на Вселената. За другите 7/8 се иска дарба за да ги "видиш" -
Фен съм ти, отдавна. Успех!
-
И аз мисля, че разказът е много правдив. Напомни ми за един документален разказ на грузинеца-екстрасенс Тамаз Чеишвили "След като останах жив". Беше поместен в един брой на списание "Антени".
Поздрави! -
Ехааа! Квазар чак такава интерпретация не съм имал нито предвид в разка нито в коментара си към Ивайло. След това ти говориш за конкретна пространствена зона. Наречен от теб Астрала. Пък ние си говорихме за пренос на иформация през времевите граници на Уилър. Сиреч кореспонденция между елементарния ленеен формат на времето Минало Настояще Бъдеще. Но то пак иде реч не за Астрала ( каквото и да е значението което ти влагаш в това понятие) а става въпрос за земни събития от различните линейни времена.
Ясновидка е видял какво ще се случи в бъдещето и толкова. И да може да надникне какво се е случило в миналото. Но тя способност за преход в други комбинации от измерения няма. Или поне аз не съм ѝ заложил такива способности на образа от разказа.
Колкото до Луцифер, Ангелите, Злит духове и пространсвтените зони които наричаш Астрал това са интерпретации на някаква теологична база, които далеч не съм имал предвид.
Но все таки ти благодаря за отделеното време и за обстойния коментар -
Благодаря за отделеното време Ивайло! В някой случаи истинският свят е копие хдожествения. В други случаи е точно на обратното. Колкото до врачките и енергиите с които те боравят защото ( всяка енергия е форма на информация и обратно) си има съответните портали, през който се извърша този фактически двупосочен реверс от ментала към реала и обратно. Всъщност именно през тези "технологични отворчета" в темппоралните гранични зони на Уилър се инфилтрират един набор от корепосндентни частици. Които биват прихващани от хората имащи дарбата и занимаващи се с телеестезия (ясновидство). А информацията от тези частици бива декомпресирана, декриптирана и трансфромирана от чисто полева в електромагнитен вариант на мисловни импулси. На финала разбира се в дорбе позната на всички вербалан форма на гадателката. Но наистина във всички случаи за това се иска да имаш съответната дарба.
Ако те интересува материята по-подробно тези неща са описани в Ная в лоното на Афала. Приятно четене -
Благодаря Павка и за отделеното време и за коментара.
-
"Решиш ли да преследваш съкровената си мечта - никога не казвай никога!"
Успех и от мен! -
Така си е Вале! Както казват старите Надеждата е цвете което расте и цъфти дори върху камък. А когато е наторявано и напоявано от живителната сила на Вярата в много от случаите нещата се случват. Радвам се че си успяла. А на момчето му пожелавам успех.
-
Невероятен разказ, пропит с много простичък, но невероятно важен житейски урок- да вярваш в себе си безрезервно! Поздравления!
-
Знаеш ли, аз родих на 39 години след 15 години борба, не знам защо, но нещо ми даваше увереност, че ще се случи, и то наистина се случи, а синът ми в момента е първа година студент медицина Винаги трябва да вярваме.
-
Благодаря за отделеното време Вале. И за пожеланието също! Радвам се че и ти НИКОГА не се откзваш да преследваш мечтите си!
-
Успех, Ригит, знам за какво говориш, много правдив разказ
-
Да бе Ирен! Ама не само пръст му размахва! Направо с гранати го замерва! Явна не е шега работата!
-
Съдбата има уникално чувство за хумор и вероятно се е изсмяла почти на всяко "никога". Ама на твоят герой май не му се смеят, ами направо му размахват показалци.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Спасибо, Мастер!