Напук на лятото майката природа беше решила да излее неприлично голямо количество вода над хората. Това беше една от онези все по-често срещани бури от които можеше да се очаква всичко – дъжд, вятър, гръмотевици, градушка. Но хората не ги очакваха. Напук на предупрежденията на синоптици малко хора вярваха че има нещо страшно – поне когато си на завет. Такава беше ситуацията и за едно обикновено семейство, което в момент като този пътуваше с раздрънкания си автомобил към село.
- Карай по внимателно – мърмореше жената – не виждаш ли колко е лошото времето!
Казаното не беше толкова въпрос, колкото констатация.
- Хайде стига ми опява бе, жена – отвърна мъжа – аз кьорав ли съм че не виждам че е буря. Успокой се, скоро ще стигнем при … майка ти.
Жена му го погледна с особен поглед. Беше свикнал. Очакваше го поредния отвратителен уикенд на село в гнездото на усойниците, както се шегуваше с приятели. Шегата беше за негова сметка. По своя изкривен, типично простоват и мъжки начин той обичаше же ...