2.
Тази делнична утрин с нищо не се различава от коя да е друга . Всички в къщи спринтираме в надпревара с времето. Стартът е с звън на будилника, а финалът със сухото прищракване на ключа в патрона на изходната врата. Между началото и края на този не дълъг отрязък от време, противно на всички физични закони, новото ни жилище внезапно отеснява и в нагорещената му атмосфера се кръстосват изблици на трудно сдържана нервност:
- Ставайте, деца! Закъсняваме!
- Изми ли си зъбите?
- Още ли не си оправила леглото си?!
- Ето ти пари за закуска.
- Не тази връзка, приготвила съм ти другата, на райета.
- Няма ми триъгълника… Намерих го!
- Чакай, забравил си тази тетрадка! Не ти ли трябва?
- Хайде! По-бързо се обувайте! Закъсняваме-е!
- Заключи ли вратата?
- Викай асансьора! ...