Три котки нападнаха селото.
Три котки - напълно бели.
Едната - дебела, другата - слаба, третата - средна.
Дебелата беше много тъпа.
Слабата много умна.
А средната - много средна.

Веднъж дебелата казала:
- Ай да нападнем туй село.
Слабата отвърнала:
- Изказването ти е абсолютно и факултативно противозаконно и нямам измерение да се подлагам на подобни рисковани институции. Не виждам смисъл да хабя нерви и козина в такава безцеремонна и антигравитационна идея.
Средната се намесила:
- Мяу!
Дебелата:
- К'во искаш да кажеш с туй "Мяу"?! Говори кат' хората, к'во ми се пра'иш?
Слабата:
- Според мен искаше да каже, че е неутрална.
Средната:
- Ми мяу...
Дебелата:
- Глей ся... Щи смажа мутрата, ако не кайш нещо! Зарад тебе не нападаме селото!
Слабата:
- Всъщност, аз съм тази, която възпира бойните действувания, но е истина, че от нейния вот зависи цялата конспирация. Предлагам да дискутираме подробно и да се допитаме бюлетинарно до Висшото Котешко Сдружение.
Средната:
- Мяу.
Дебелата:
- Аз нападам, за вас не знам!
Слабата:
- Ох, добре. Казвам комерсиално "да". Така или иначе всички ще погинем. Само дано да не създадем много разходни касови ордери на човешките същества. Те и без това са бедни като църковната мишка Семанка... впрочем, чух, че наскоро умряла от преяждане. Намерила една троха и я изяла, но се претоварила, понеже това обикновено било дажбата й за една година...
Средната:
- МЯУ! о.0
Дебелата:
- К'во ме занимаватe със Семанка... Тя тъз беше фрашкана със сирене, ама нали е еврейка, къташе го чак от себе си...Ей я ся, докъде стигна!
Слабата:
- Не знам. Така пишеше във вестник "Международна мишешка интеграция". Там четувах и че се очаква мишките да се вдигнат на гражданска война. Чува се, че ще се коалират с патканите. Ако това стане, предвиждам пълно нарушаване на обществения баланс и пазарната икономика, но...
Средната:
- Ще нападаме ли, бе?!
Дебелата:
- Малей, тъз са обади! ЗатЪ, ай да нападаме!
Слабата:
- БоОУже, не оставяте катката да си изкаже становището... Нямате срама, що за протестанти?! 

И те нападнаха селото.
Битката беше кървава.
Във въздуха се носеха писъци... крака, ръце, уши и всякакви други органели.
Нямаше оцелели.
Дори трите котки загинаха, заради собствената си тъпотия, умнотия и среднотия.

Само мишката Семанка се чуваше да цвърчи някъде...
неизвестно къде.
Да. Тя не беше мъртва.
. . .