Странната групичка се придвижваше бавно по снежната пъртина, по която, въпреки засилващия се снеговалеж, все още се виждаха следите на вървящите по–напред хора.
Мъжът крачеше приведен, затиснат от огромната тежест на двата вързопа, които се поклащаха на гърба му, готови сякаш всеки момент да се стоварят на снега. Жената се беше подпряла отзад на шейната и едвам се тътреше, гледайки с унил поглед кльощавия задник на Спарк, който се бе оказал най–издръжлив на глад и бе успял да надживее с почти седмица водача на впряга. Горкото животно обаче беше към края на силите си и скоро нямаше да може да тегли шейната, в която имаше всичко на всичко един вързоп с златен прах, четири фунта замразена сьомга, два фунта брашно, четири одеала, празна пушка, две бутилки уиски и няколко метални съда.
– Бен, не мога повече – проплака жената, – хайде да спрем да си починем.
Мъжът спря за момент, колкото да изгледа недоволно половинката си, после продължи напред без да обели и дума. Жената, чието име беше Мо ...