Тук съм за теб
И ето, поредната безсънна нощ. Тя се въртеше в леглото си от около час или, може би, два?! Вече беше загубила представа за времето.
Искаше й се просто да заспи, защото й беше омръзнало от тези ужасни и тихи вечери, които само й напомняха колко сама се чувства.
Стана и започна да се разхожда из стаята си. Вървеше бавно по очертанията на килима си и гледаше втренчено в пода. Какви ли не мисли й минаваха през главата. Анализираше ли и анализираше всичко, което й се случваше.
- Няма начин да няма причина за държанието му - прошепна тя. Трябва да има някакво логично обяснение защо се държи по този начин...
Времето минаваше бавно. Стрелките на часовника сякаш едва помръдваха.
Накрая Тя реши отново да си легне в леглото с надеждата, че този път ще успее да заспи. Започна се отново едно въртене в леглото, докато след около половин час не заспа....
Не знаеше колко време е минало, но нещо я стресна и тя отвори очи. Точно над нея беше застанал Той. Очите му бяха вперени в нейните и в тях се виждаше топлина. Той се стресна и се отдръпна назад, а Тя моментално застана в седнало положение.
- Ъъъ...ъ..ъ какво правиш тук? Как влезе? Защо си тук, за Бога?! - започна да задава въпрос след въпрос Тя.
Не можеше да осъзнае какво става. Той беше там, до нея - на сантиметри разстояние - както беше мечтала месеци наред. Красивата му усмивка не изчезваше от лицето...
- Попитах те нещо... - опита се да каже малко по-силно Тя, но гласът й трепереше от вълнение.
- Тук съм заради теб. Не е ли това най-важното? Тук съм, за да ти се извиня за всичко, което съм ти причинил някога. Никога не съм искал да те нараня. Знам, че думите не стигат, затова дойдох. Дойдох и никога няма да си тръгна. Обичам те ... - каза той с цялата нежност, с която някой бе си представял, че може да говори.
Той я притисна към себе си. Тя просто се сгуши в него, усещаше парфюма му и не искаше този момент да свършва. Бяха само Той и Тя и нищо друго нямаше значение. В момента, който той й каза, че я обича, всичката болка изчезна. Вече нямаше и следa от празнината в сърцето. Имаше само... Него! Така щеше да бъде завинаги!
Тя вдигна очи към него и видя как Той я гледаше. Наведе се към нея и я целуна.....
- Хайде събуждай се, мила. Време е да ставаш за училище. Днес е последния ден. - извика майка й...
Тя отвори очи и заплака. Заплака, защото разбра, че всичко е било един прекрасен сън - нищо повече. Този сън обаче я накара да изпита истинско щастие. Щастие, което отдавна не бе изпитвала. Тя стана, взе си душ, закуси и отиде на училище с усмивка.
Все пак беше последният ден от тази учебна година. Последният ден, в който имаше възможността да го зърне, дори и за малко.... Въпреки това, споменът за красивия сън щеше да бъде запазен в най-затънтеното кътче на сърцето й, където никой и нищо не би могло да достигне. Този сън щеше да я радва, когато губеше причината за усмивки.
© Плами Стойкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
сънищата ни са дар от Бога...
пишеш хубаво. -
Късметлийка си.. Аз едва ли ще го видя по - рано от 15ти.. септември... Как силно искам хем да идва, хем да не идва този ден...
-
Благодаря и на Веселка, и специално на теб - serris0. Аз мислех също, че няма да го видя... Но миналия петък, точно на 51вия ден го видях отново.
И така де.... Отново благодаря за милите думи и на двете ! -
Имам чувството, че ти си стояла над мен и си ме наблюдавала в следствие на което се е получил този разказ.. Наистина.. Ако можех да пиша като теб бих написала точно това. Това е моята история. Влюбена съм в него и постоянно го сънувам. Чудя се какво си мисли и дали не съм му толкова безразлична колкото изглежда. А училището е единственото място където мога да го зърна, но понеже съм страхливка сега цяло лято седя без да го видя и това ме убива. Всъщност единствената причина да искам да започне училището е той...
Стига толкова.. Разказах твърде много за мен.. а просто исках да кажа, че този разказ и тази ситуация са ми до болка (буквално) познати... Благодаря ти, че си го написала.. няма как да не ти дам 6-тица -
Хубаво пишеш!!!
Имаш талант!!!
Пиши!!! -
Така е. Хубаво, че ги има сънищата понякога.
Благодаря, че прочете! :] -
Само една нежна душа би могла да напише този сън! често се случва съня да е най-хубавото място за нас... Но и най- непостижимата мечта! И все пак- винаги можем да се приютим в него- тогава, когато " губим причината за усмивки!"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
