Dec 15, 2012, 8:35 PM
Тя е само на дванайсет
6 мин reading
Много хора си мислят, че няма нищо по-хубаво от семейна двойка, която напълно споделя живота си и в личен, и в професионален план. Че като са дует в живота, е истинска божия благодат да са дует и в работата си.
По едно време така си мислех и аз, съзерцавайки известните изпълнителски дуети на концертния подиум. Бях млада и неопитна.
С времето се случи така, че се омъжих за колега музикант и бяхме от тези двойки, дето казват за тях – родени един за друг. Дори и външно много си приличаме и ни мислят често за брат и сестра. Напук на приказката, че противоположностите се привличат, ние се привлякохме от многото сходства, които имахме – еднакви вкусове, интереси, възгледи.
Започнахме работа и на едно и също място като преподаватели, не след дълго успяхме да осъществим и идеята си за звукозаписно студио. Но това гълташе страшно много средства, и за това започнахме да свирим вечер по ресторанти.
Бяхме заедно по двадесет и четири часа на ден, и по някое време започнах да си давам сметка, че това ме задушава. Още повече, че вече се беше родила дъщеря ни и всички тези ангажименти определено ми идваха в повече, ежедневието ни беше строго планирано и подредено до минута, и неусетно бяхме започнали да се изнервяме. Така или иначе майчинството почти не го усетих, с малката се занимаваха предимно бабите, а ние с таткото осигурявахме живота ни, отчайващо неразделни.
На моменти имах чувството, че като се огледам в огледалото от там ще ме погледне неговото лице, до такава степен бях обсебена от постоянното му присъствие, а предполагам , и той чувстваше същото. И естествено в целия този забързан ритъм не можеше да не се стигне до по-леки или по-тежки конфликти. Хапливите забележки, небрежното отношение и чисто обикновеното заяждане с тенденция към скандал ставаха все по-чести явления.
Минаваше ми през ума, че ако се разведем, та поне в къщи и в леглото да не сме заедно, може би контактите ни ще бъдат много по-поносими и кога на шега, кога по-сериозно взехме да си подхвърляме тази идея.
Дъщеря ни вече бе във трети клас, но честно казано, нямахме възможност да й отделяме необходимото време – при цялата ни заетост едва успявахме да я пласираме на някоя от бабите. Все пак опитвахме през почивните дни да сме заедно повече време, но пък тогава тя често ставаше свидетел на изострените ни отношения. Давахме си сметка, че не сме най-добрите родители, понякога дори успявахме да обсъдим и това мимоходом, но и тези разговори завършваха обикновено с упреци и не особено ласкави изрази.
А малката определено изживяваше всичко, макар да не го показваше открито, веднъж дори разказа, че родителите на нейна съученичка се развеждали и по страха в очите ù разбрах колко се бои това да не се случи и с нас. Тогава отговорих мило и изчерпателно на безмълвния въпрос в очите ù, но не мисля, че бях искрена. Просто се опитах да я успокоя, ала себе си не можех така лесно да успокоя – ясно беше, че ни трябва промяна. Само дето не знаех точно каква.
Една вечер както обикновено, едва поели дъх след часовете, закарахме малката при майка ми, и потеглихме към ресторанта, в който свирихме. Той беше част от красив нов комплекс над язовира край града – с всичките му глезотии като басейн, джакузи, сауна, фитнес... изобщо всичко за каквото се сетиш. Едно чудесно място за отмора и забавления, посещавано от много наши и чужди туристи. Но за нас беше просто поредното работно място, и никога не си бяхме позволявали да се поотпуснем и наслаждаваме на екстрите, които то предоставяше.
В полунощ приключихме и побързахме да се приберем напълно изцедени от умора. Оказа се, че не можем да си отключим и не след дълго стана ясно, че е защото от другата страна на бравата има ключ. Моят беше налице, на мъжа ми – също, значи оставаше да е на дъщеря ни. Беше късно да безпокоим близките си, ключар по това време нямаше да намерим, но... хрумна ми да прескочим през съседите – приятелско младо семейство, със сигурност щяха да ни разберат. Точно се канихме да позвъним, когато мъжът ми се сети да каже, че е затворил вратата на терасата.
- Но защо, за бога! – избухнах. – Друг път по сто пъти ти повтарях да я затваряш заради котката и все не го правеше, а сега защо я затвори?
- Ами заради котката де... - смънка той, вече започнал да усеща издънката си.
- Каква котка – вече виках. – Ти чуваш ли се изобщо? Нали от седмица е при нашите в къщата?
Докато му казвах ясно какво мисля за него и неговата пословична разсеяност, той нервно обикаляше наоколо, но поне мълчеше. Най-накрая се обади:
- Единственото, което можем да направим, е да се върнем в хотела и утре сутринта да оправим тая работа.
- Направо страхотно! – скръцнах със зъби. – А утре сутрин съм на работа!
Слава богу, поне, че бяхме в чудесни отношения с целия персонал, и веднага ни настаниха, и то в една от най-хубавите стаи с изглед към язовира.
- И ви пожелавам една много романтична нощ! – намигна ни момичето от регистратурата.
Как не, романтична, вече бях прекалено изцедена емоционално дори за да вдигна подобаващ скандал на мъжа ми, все още бях напушена заради балконската врата.
- Не предполагах, че оттук гледката е толкова прекрасна! – извика той от балкона на стаята – Ела да видиш!
- Отивам да си взема душ! – троснах се аз. - И си лягам, не ме интересуват никакви балконски гледки!
Той надникна в банята.
- А защо да не вземем вана, какво ще кажеш? Голяма е колкото басейн!
- Не ме занимавай...
- Ей сега ще я напълня, само почакай, ще стане бързо!
Наистина не след дълго ваната бе пълна с топли благоухания и аз побързах да се потопя. Ето заради това си струваше да изживея целия този цирк, помислих си, блажено изтягайки се. Усещах как напрежението се изцежда постепенно от тялото ми и то се разтапя от удоволствие.
- А това е още една малка екстра – мъжът ми държеше две чаши шампанско и явно имаше намерение да се потопи при мен. С известна неохота го приех, и то най-вече заради шампанското – идеята не беше никак лоша, но още не можех да престана да се цупя, не ми минаваше лесно.
После той намери музикален канал и на фона на приятна музика и потопени в ароматна пяна изпихме цялата бутилка неусетно. По някое време започнахме да си припомняме разни щуротии от студентските години, после за това как се счупи леглото през първата ни брачна нощ и се озовахме напълно смаяни на пода, и не преставахме да се кикотим. Сигурно никога нямаше да се сетим да излезем и щяхме да посинеем от студ, ако не ни беше обзело отдавна забравеното желание да се любим. Беше нещо като втора брачна нощ и сякаш се преоткрихме един друг.
На другата сутрин отидох в училище с омачкан вечерен тоалет, не мигнала цяла нощ, но щастлива. И явно много ми личеше, защото колежките ми подхвърлиха, че цялата грея. Историята с ключа много ги позабавлява, но само ако знаеха продължението...
- Миличка – нежно казах на дъщеря ни същата вечер, – друг път трябва да внимаваш много с ключа, нали? Защото ние с баща ти... – той ме погледна и улових закачливите искрици в погледа му. Странно, стори ми се, че и малката се подсмихва многозначително.
- Ти защо се хилиш такава? – погледнах я подозрително.
Тя не каза нищо, измъкна се и се шмугна в стаята си. Бях сигурна, че я чух да се кикоти.
Не мога да повярвам, че го е направила нарочно. Та тя е само на дванайсет, за бога!
По едно време така си мислех и аз, съзерцавайки известните изпълнителски дуети на концертния подиум. Бях млада и неопитна.
С времето се случи така, че се омъжих за колега музикант и бяхме от тези двойки, дето казват за тях – родени един за друг. Дори и външно много си приличаме и ни мислят често за брат и сестра. Напук на приказката, че противоположностите се привличат, ние се привлякохме от многото сходства, които имахме – еднакви вкусове, интереси, възгледи.
Започнахме работа и на едно и също място като преподаватели, не след дълго успяхме да осъществим и идеята си за звукозаписно студио. Но това гълташе страшно много средства, и за това започнахме да свирим вечер по ресторанти.
Бяхме заедно по двадесет и четири часа на ден, и по някое време започнах да си давам сметка, че това ме задушава. Още повече, че вече се беше родила дъщеря ни и всички тези ангажименти определено ми идваха в повече, ежедневието ни беше строго планирано и подредено до минута, и неусетно бяхме започнали да се изнервяме. Така или иначе майчинството почти не го усетих, с малката се занимаваха предимно бабите, а ние с таткото осигурявахме живота ни, отчайващо неразделни.
На моменти имах чувството, че като се огледам в огледалото от там ще ме погледне неговото лице, до такава степен бях обсебена от постоянното му присъствие, а предполагам , и той чувстваше същото. И естествено в целия този забързан ритъм не можеше да не се стигне до по-леки или по-тежки конфликти. Хапливите забележки, небрежното отношение и чисто обикновеното заяждане с тенденция към скандал ставаха все по-чести явления.
Минаваше ми през ума, че ако се разведем, та поне в къщи и в леглото да не сме заедно, може би контактите ни ще бъдат много по-поносими и кога на шега, кога по-сериозно взехме да си подхвърляме тази идея.
Дъщеря ни вече бе във трети клас, но честно казано, нямахме възможност да й отделяме необходимото време – при цялата ни заетост едва успявахме да я пласираме на някоя от бабите. Все пак опитвахме през почивните дни да сме заедно повече време, но пък тогава тя често ставаше свидетел на изострените ни отношения. Давахме си сметка, че не сме най-добрите родители, понякога дори успявахме да обсъдим и това мимоходом, но и тези разговори завършваха обикновено с упреци и не особено ласкави изрази.
А малката определено изживяваше всичко, макар да не го показваше открито, веднъж дори разказа, че родителите на нейна съученичка се развеждали и по страха в очите ù разбрах колко се бои това да не се случи и с нас. Тогава отговорих мило и изчерпателно на безмълвния въпрос в очите ù, но не мисля, че бях искрена. Просто се опитах да я успокоя, ала себе си не можех така лесно да успокоя – ясно беше, че ни трябва промяна. Само дето не знаех точно каква.
Една вечер както обикновено, едва поели дъх след часовете, закарахме малката при майка ми, и потеглихме към ресторанта, в който свирихме. Той беше част от красив нов комплекс над язовира край града – с всичките му глезотии като басейн, джакузи, сауна, фитнес... изобщо всичко за каквото се сетиш. Едно чудесно място за отмора и забавления, посещавано от много наши и чужди туристи. Но за нас беше просто поредното работно място, и никога не си бяхме позволявали да се поотпуснем и наслаждаваме на екстрите, които то предоставяше.
В полунощ приключихме и побързахме да се приберем напълно изцедени от умора. Оказа се, че не можем да си отключим и не след дълго стана ясно, че е защото от другата страна на бравата има ключ. Моят беше налице, на мъжа ми – също, значи оставаше да е на дъщеря ни. Беше късно да безпокоим близките си, ключар по това време нямаше да намерим, но... хрумна ми да прескочим през съседите – приятелско младо семейство, със сигурност щяха да ни разберат. Точно се канихме да позвъним, когато мъжът ми се сети да каже, че е затворил вратата на терасата.
- Но защо, за бога! – избухнах. – Друг път по сто пъти ти повтарях да я затваряш заради котката и все не го правеше, а сега защо я затвори?
- Ами заради котката де... - смънка той, вече започнал да усеща издънката си.
- Каква котка – вече виках. – Ти чуваш ли се изобщо? Нали от седмица е при нашите в къщата?
Докато му казвах ясно какво мисля за него и неговата пословична разсеяност, той нервно обикаляше наоколо, но поне мълчеше. Най-накрая се обади:
- Единственото, което можем да направим, е да се върнем в хотела и утре сутринта да оправим тая работа.
- Направо страхотно! – скръцнах със зъби. – А утре сутрин съм на работа!
Слава богу, поне, че бяхме в чудесни отношения с целия персонал, и веднага ни настаниха, и то в една от най-хубавите стаи с изглед към язовира.
- И ви пожелавам една много романтична нощ! – намигна ни момичето от регистратурата.
Как не, романтична, вече бях прекалено изцедена емоционално дори за да вдигна подобаващ скандал на мъжа ми, все още бях напушена заради балконската врата.
- Не предполагах, че оттук гледката е толкова прекрасна! – извика той от балкона на стаята – Ела да видиш!
- Отивам да си взема душ! – троснах се аз. - И си лягам, не ме интересуват никакви балконски гледки!
Той надникна в банята.
- А защо да не вземем вана, какво ще кажеш? Голяма е колкото басейн!
- Не ме занимавай...
- Ей сега ще я напълня, само почакай, ще стане бързо!
Наистина не след дълго ваната бе пълна с топли благоухания и аз побързах да се потопя. Ето заради това си струваше да изживея целия този цирк, помислих си, блажено изтягайки се. Усещах как напрежението се изцежда постепенно от тялото ми и то се разтапя от удоволствие.
- А това е още една малка екстра – мъжът ми държеше две чаши шампанско и явно имаше намерение да се потопи при мен. С известна неохота го приех, и то най-вече заради шампанското – идеята не беше никак лоша, но още не можех да престана да се цупя, не ми минаваше лесно.
После той намери музикален канал и на фона на приятна музика и потопени в ароматна пяна изпихме цялата бутилка неусетно. По някое време започнахме да си припомняме разни щуротии от студентските години, после за това как се счупи леглото през първата ни брачна нощ и се озовахме напълно смаяни на пода, и не преставахме да се кикотим. Сигурно никога нямаше да се сетим да излезем и щяхме да посинеем от студ, ако не ни беше обзело отдавна забравеното желание да се любим. Беше нещо като втора брачна нощ и сякаш се преоткрихме един друг.
На другата сутрин отидох в училище с омачкан вечерен тоалет, не мигнала цяла нощ, но щастлива. И явно много ми личеше, защото колежките ми подхвърлиха, че цялата грея. Историята с ключа много ги позабавлява, но само ако знаеха продължението...
- Миличка – нежно казах на дъщеря ни същата вечер, – друг път трябва да внимаваш много с ключа, нали? Защото ние с баща ти... – той ме погледна и улових закачливите искрици в погледа му. Странно, стори ми се, че и малката се подсмихва многозначително.
- Ти защо се хилиш такава? – погледнах я подозрително.
Тя не каза нищо, измъкна се и се шмугна в стаята си. Бях сигурна, че я чух да се кикоти.
Не мога да повярвам, че го е направила нарочно. Та тя е само на дванайсет, за бога!
© Христина Мачикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
При теб е винаги разкошно! Майсторица си!
-
Браво и от мен! Весели празници! -
Това много ме радва, Кети, благодаря ти!
-
Много харесвам разказите ти, Хриси, този е поредната приятна изненада!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
