Спореше му на Лъчо в търговията. Сякаш беше роден за нея, а и тя за него. Не му трябваше университет. Още щом завърши средното и я отпочна. От баща му остана една стара и прогнила лодка, която набързо успя да замени с по-голяма, пренебрегвайки много забрани и неписани рибарски закони. Е, та нали всеки се прави на честен, ама така не се изкарват бързи пари, а и много, на куп. Желязна логика. Пък и Лъчката беше хубавец и много идеи му се въртяха в главата, все за това забогатяване. Искаше пари, трябваха му пари, сънуваше пари, говореше и денем и нощем за пари. С тях си лягаше и с тях ставаше. Дори често пъти забравяше да яде, мислейки само от къде да изкара повече. Много пари изкарваше в периодите, когато беше забранено да се лови риба. Ама той си беше намерил и прекупвачи на черно, а и не се свенеше да плаща тлъсти подкупи на тези, които често пъти го хващаха. Всички бяха в схемата, та мамата си тракаха, какво само се правят на природозащитници и любители такива и... глупости! Как спяха ...