Идвам със сенките, бягам нощем, движа се сам, сред зеленикави нощни дървета, сред вой на подивели, неспящи кучета. Бягам бързо, движа се тихо, убивам безкомпромисно. Знам, че имам правото да отнемам. Не се отличавам сред тълпата. Идвам неканен и си тръгвам сякаш след неспокоен сън. Дарявам вечност и хубави спомени от един безмислен, безцелен , изживян бързо и напразно живот. Знам как да отнемам и да го направя бързо, и безболезнено.
Назначиха ме преди няколко години. Помня първото си убийство. Беше гущер. Съвсем невинно отнех живота му, сякаш на шега. Хвърлих ножа и той остана на вратата като нелепа декорация. Последваха гълъби, котки, бездомни кучета, а не след дълго и хора.
Имам принцип. Никога не наранявам невинни. За мен трудещ се, добър човек не заслужава ранна смърт, независимо какви са делата му. Ако душата му е чиста, ако мислите му са невинни, ако постъпките са аргументирани – не му отнемам дара, който е получил съвсем не по негово искане и негово желание.
Убивам само гадни ко ...