Още едно кафенце? Харесва ми, когато идваш, щастлива съм. Говорим си… Е, аз ти говоря, а ти умееш да слушаш, майсторка си на беседите… Като някои само жени. Малко хора днес умеят да слушат, малко… Бе, наостри уши, следи събеседника, пък ако щеш в главата си решавай шахматни задачи… Аз, например, умея да слушам, но някак си не ми допада. Предпочитам да кажа нещо. Може и глупост да е – признавам, но по-добре моя глупост, отколкото чужда…
Кучето ли? А, спи си в ъгъла… Да, като дойдеш – то все спи. Понякога го вземам на ръце, милвам го, вечер го слагам в краката си… Не, не лае – как ще лае насън? Преди много лаеше, дразнещо едно, предизвикващо ме да крещя и му се карам. Представяш ли си – по едно време бях стигнала до положение, че му говорех. Обяснявах му как да се държи. И като че чаках да ми отговори послушно, да се извини, да обещае, че повече няма…
После разбрах – ама то куче! От куче какво да искаш? Животинка. И ето – сега спи цял ден, че и цяла нощ, когато ми потрябва, мое е, тихо и ...