Умиране от любов...
Един студен и мрачен ден тя се събуди и изведнъж осъзна, че той си беше тръгнал. Сърцето и се сви и спря за миг. Затвори очи и се надяваше да е сън. Да е кошмар...
Но отново щом отвори очи, не почувства неговото присъствие. Питаше се как е възможно да се е събудила и нейния любим да не е до нея. Тя да не е посрещнала деня в прегръдките му. Тогава отново поиска да заспи. И заспа. И пак пробуди се." Защо не чувствам нищо, защо ми е безразлично...?! Къде са чувствата ми, къде е усещането ми, живота ми, няма ги...". Опита се да ги осезае през времето и пространствата. Реши да ги потърси. Стана от леглото. Облече си копринения халат. Доближи се до отворения прозорец и погледна. Но слънцето не се усмихваше на хоризонта. Нямаше го. Нямаше ги лъчите и цветовете, всичко беше сиво. Нямаше облаци. Нямаше дъжд. Нямаше ураган, земетресение, нямаше буря. Но все пак имаше природно бедствие. Навън и вътре в нея. Защото всичко беше тъмнина и празнина. И този мрак не можеше да се сбъ ...