Умиращото Изкуство
Разхождах се из един от големите магазини. Тия, германските, в които се продава всичко. Е, може би не точно всичко. За жалост, оттам човек не може да си купи жена или нещо такова. Макар че… Кой знае? Срещу определено договаряне сигурно човек може да си излезе от някой от тези магазини и с проститутка.
Както и да е. Та, разхождах се аз, бях напълнил количката си с какви ли не боклуци за Коледа, когато го видях. Него. Седящият на земята човек, който в прилив на скръб се бе свлякъл на пода и си седеше там.
За разлика от останалите хора, включително и охранителите в магазина, аз се приближих към него и го разгледах добре. Той беше брадясал, рошав, но иначе спретнат мъж на средна възраст, който стискаше в едната си ръка неразопакован диск на Йохан Себастиан Бах, а в другата държеше шишенце с ром, от което си посръбваше тихо.
- Г-не, добре ли сте? – попитах го аз. – Имате ли нужда от помощ?
- Много мило е това, че ми предлагате помощ – с провлачен глас ми отговори човекът. ...