Мила бе като залепена за прозореца. Гледаше с упоение снега навън. Големият бял сняг, който валеше на парцали. Искаше да е навън, да си играе в снега. Да се въргаля и да се намокри, да се пързаля, да си направи снежен човек. Мама и тати не ú даваха да излиза. И така, Мила бе обречена да си стои цял ден с гувернантката си , докато мама и татко бяха на приема на госпожа Такева. Мразеше да стои сама с гувернантката си Матилда, тя беше доста скучновата. Постоянно се опитваше да я кара да учи и да чете. А милата Мила искаше просто да си играе навън в снега. Иначе Мила бе кротко дете. Чаровно дете с трапчинки по двете бузи, богато въображение и доста таланти. Бе взела красотата на майка си Едит и интелекта на баща си Игор. И слава богу, че бе така, си казваха роднините. Още когато се роди, тя стана звездата на богатото семейство, в което бе имала късмета да се пръкне. Бе русо и синеоко бебе с най-изящните порцеланови черти на света. А в усмивката ú сякаш се бе събрало цялото слънце. „Красави ...