Уроци по любов.

Сещам се за Баба ми. Достолепна жена. Много да учиш и от нея и все да не ти стига акъл да поемеш всичко що може да ти даде.
Имаше нещо вещерско у нея. Вода преобръщаше, въглени гасеше, на някакъв език неразбираем за мене, изричаше тайнствени думи. Блага и скромна. Честна и работлива. За пример. Баба ми Рада. Та, тя един ден, докато печеше пиперки от градината и ги обръщаше с дилава в жарта на "Циганската любов", ей тъй от нищото ми рече:
- Ти, мойто момче добряк си, ала добро нали знаеш, че не стига добрите. Тоя свят тъй е строен, че да се измъчи човек за малкото щастие и да не му стига време да се наживее. Ние с дядо ти поживяхме, ала вас що чака - не е добро, не е...
Често ей така се навъртах около старците. Поемах всяка дума. Интересно ми беше. Истории от всичко в живота. Минавало ми е през ума, че и аз семейство ще имам, живот и здраве дядо, че и прадядо да стана та да разказвам на внуците, ала съдбата друго реши. Съдбата или приказките на баба дето ми рече един ден, по повод на това, че нещо не я слушах и се бе оплакала за белите дето вършех на майка ми...
"Той ще види как се деца гледат ама няма да са негови. Чужди ще гледа и като свои ще обича! Тъй ги виждам аз тия работи, а и му бях рекла, че така му е отредено и тук Господ даже сили няма да променя."
Как се стече туй житие моето и уви, точно така се случи. Е, деца чужди още не гледам. И втори път няма да се оженя, ала виж - чужда Жена? Все от нейде трябва да се почне...
И какво значи чужда. Че тя да не е робиня и собственост? Така разсъждава тълпата. Така съди. Така акъл дава. Всички станаха шампиони по живеене, а такова нещастие им в душите и къщите, че за туй единият все през прозореца гледа...
Викаше ми баба: "Да знаеш, една булка спре ли в очи да те гледа докато ѝ говориш, значи си ѝ отгърнал чаршафа. А после и да се вайкаш що друг я топли, файда няма. Туй мъжете сте се хванали за едно бъхтене, че забравяте с тия груби ръце малко нежност да пипнете. Ала има и други мъже. Они знаят що да правят с булките. И кога сетят ласки, не искат веч тия свикнали ръце. Искат ръце дето ги обичат и души дето ги умиляват. А после хулят ги. Поради що? Че им се копнее човешка любов? Че искат коси да развеят нощем, вместо забрадките на хорото само... Не ходи жена при друг мъж, ако той не я е пратил докато през нея гледа! В очите и трябва, че душата ѝ да пронижеш! Слабите мъже само псуват и пият. Язък, че жени взимат само и само тъй да им държи някой мъжкото под фустата! Пфууу, че яд ме лови! Добре, че аз случих на мъж! Дядо ти и огъня ми е палил и сам го гаси! Косите ми реше и с косилката два метра откос прави. Агне ще изблее в шепите му и с ножа ще го на курбан преколи. Мъж. Мъж е това! Такъв бъди, сине! Такъв! " 
Като дядо си не станах, ала няма да те изтърва, че някой друг не може да те държи здраво! И ако усетиш тия ръце, сама ще си подложиш душата, че сърце ми да легне в нея! И още има да ти се вричам, ала ще оставя тия слова сами да се изрекат безгласно докато усещаш хубавините от всяко мое деяние... 
Баба ми Рада и друго викаше: 
- И я пази, че няма Жена дето да няма кой друг да не я поиска. Как се пази ли? Обичай я, сякаш ти е рекла вече Сбогом! Гледай да не рони сълзи и да е ухилена, че да и се става от леглото баница да наточи, за да убие време, в което да не ти вземе още от силите с тая страст що палиш у нея! "
Слушам ги аз. И Баба и Дядо. Па белким сетя туй пусто щастие, че Жена съм зарадвал. Тебе. 

Из "Шизолози"

Стихопат. 
Danny Diester