Докосване

Беше един необичайно слънчев февруарски следобед. Макар и да беше зима, мнозина бяха излезли да се разходят по пясъчната ивица.
Павел стоеше замислено и гледаше в една точка. Сякаш нещо тежеше на душата му.
- Хей, какво ти е? - попита един непознат глас.
- Има ли значение? - отговори с нежелание той.
Момичето се настани до него и отново подхвана тема за разговор.
- И ти ли обичаш да стоиш тук?
- Да, понякога.
- Харесвам това място. Обичам как полъхът на вятъра вее косите ми. Често ли идваш тук?
- Да... когато...
- Когато, какво?
- Някога, когато... вярвах, че обичам един човек...
- Съжалявам. Сигурно си държал много на нея?
- Да, така е... Всъщност, ние познаваме ли се?
- Не... видях те на купона на сестра ми преди известно време. Аз съм Таня.
- Павел - продума той, като се усмихна едва доловимо.
Изминал беше един месец от мига, когато за последен път го видя. Част от нея беше преодоляла мисълта, че си има друга. Но сега... Всичко се преобърна в душата й. Дали Павел щеше да погледне с нея на други очи? Можеше ли да я обикне? Тези въпроси измъчваха съзнанието на момичето в последните няколко минути.
- Не ми обръщай внимание - промълви с мъка Павел - Само глупости говоря!
- Благодаря ти... Не предполагах, че ще бъда разбран от почти непознато момиче.
Таня се усмихна. Тези думи докоснаха душата й. Момчето, за което беше мечтала, вече й говореше, вече я познаваше. Какво по-хубаво от това можеше да й се случи? - мислеше си тя.
Не усетиха кога се е изтърколил денят. През цялото време разговаряха, седнали на пясъка.
- Благодаря за вечерта - рече Павел, когато я изпращаше до дома. Момичето се усмихна и се затича по стълбите.
Той вървеше по тротоара и си мислеше "Какво интересно момиче, никога не съм срещал толкова открит човек. Защо ли не я срещнах по-рано?"
Едва прекрачил прага на дома си, споменът за Илияна го прободе. Мислите му се върнаха в онзи момент, в който нейния смях изпълваше този дом. Бяха решили да живеят заедно от няколко седмици. Всичко вървеше добре, но напоследък Илияна избухваше в гняв за глупости. Това изнервяше Павел, караше го да се отдалечава от нея. Затова много пъти се разхождаше сам край морето. Но един ден те се скараха много повече, от който и да е друг път. Разделиха се.
Останал сам и разочарован от любовта, мотористът вървеше по плажната ивица. Хората минаваха покрай него с усмихнати лица. В душата му напираше неустоимо желание за човешка топлота. И ето че в този ден срещна Таня. Донякъде съжаляваше, че не бе я забелязал по-рано. Неусетно започна да се привързва към нея.
В една дъждовна мартенска вечер, двамата седнали на същата онази пейка, на която по-рано седяха двете приятелки, те разговаряха.
- Мисля, че е време да се прибирам - рече с тих глас Таня.
- Таня, почакай! Иска ми се да ти кажа нещо... Обичам те!
Сякаш краката й се сковаха. Не можеше да повярва на ушите си. Стоеше безмълвна и не смееше да помръдне.
Павел се доближи до нея, погледна я с кадифените очи и й прошепна отново: "Обичам те". После се наведе и докосна устните ù с неговите. А дъждът се сипеше над главите им...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=153690   1 част на историята