Докосване
Беше един необичайно слънчев февруарски следобед. Макар и да беше зима, мнозина бяха излезли да се разходят по пясъчната ивица.
Павел стоеше замислено и гледаше в една точка. Сякаш нещо тежеше на душата му.
- Хей, какво ти е? - попита един непознат глас.
- Има ли значение? - отговори с нежелание той.
Момичето се настани до него и отново подхвана тема за разговор.
- И ти ли обичаш да стоиш тук?
- Да, понякога.
- Харесвам това място. Обичам как полъхът на вятъра вее косите ми. Често ли идваш тук?
- Да... когато...
- Когато, какво?
- Някога, когато... вярвах, че обичам един човек... ...