2 min reading
Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току-що се бе качил в превозното средство, претъпкано като женско сърце с безброй любови, изгубили от стълпотворението си всякакво значение и смисъл. Автобусът бе наситен с гъста смес от миризми - цяла една менделеева таблица от "аромати". За щастие носът му бе порядъчно запушен от повалилия го вирус. Ала все пак регистрира двата края на "спектъра" - мирис на тъмнокожи от негалантно естество в смесица с клошарска фламбирана запръжка. Помисли си колко добре би му се отразил сега неговият стар противогаз, с който не се разделяше в казармата, особено нощем, за да се предпазва от натрапчивия дъх на партенки в спалното помещение. Но бе услужил с него на свой приятел, решил да пръска жилището си против ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up