Усмивката на Ангела
1
Странна тишина беше омагьосала града.Привидно животът кипеше ,но всъщност бе толкова тихо и мрачно в този прекрасен юлски ден.Слънцето изгаряше нежно лицата на минувачите,които сякаш не му обръщаха вниманиеи вървяха залисани от проблеми.Изведнъж ТО сякаш изчезна.Задуха хладен вятър,който носеше аромата на дъжд.Безспорно щеше да вали,но...странно-нямаше и облаче на небето.
Седейки в магазинчето си ,Виктор наблюдаваше лицата на хората отвън,но погледът му някак празен и безразличен се стрелваше безцелно ту към някое дете;ту към някоя бързаща жена.Чудешесе защо е толкова тихо и защо хората вървяха с видимо безгрижие след като всеки момент небето щеше да излее сълзите си.И изведнъж забеляза,че небосклона е по-бистър от вода и че слънцето безмилостно хвърля лъчите си.Какво му ставаше?Откъде му хрумна,че ще вали?Някакъв писък пред магазина разби и илюзията му за тишина.....
2
Много усилия костваха на Виктор да отвори това магазинче.Повечето банки му отказваха заем,затов ...