В края

"В Прага има все още кръчми, където след полунощ всички започват да говорят на шведски и никой никого не разбира."

Това ни казва починалият отдавна Хашек с помощта на безсмъртният Швейк. Каква квинтесенция  на цялата литература и изкуство! 

Как да предам очарованието на една вечер пред огъня, в края на лятото във Фишерс, Индиана, посредством набор от буквички? Невъзможно! Трябва да сте тук, до мен. Да чуете песента на щурците, или каквото и да е, което цвърчи през нощта тук в Индиана. Трябва да усетите, как постепенно дневната влажна топлина отстъпва място на нощната прохлада. Как небето бавно почернява от изток, на запад, и се запалват първите звезди. Как над главата ви минава със запалени светлини, поредното едномоторна самочетче, с което точно днес някой студент-пилот тренира нощно кацане. 

Как да ви накарам да отидете с мен за дърва, и да чуете, как отстеща съседът - Джо ме поздравява и ми обяснява, че приятелчето Джим е при него да огледа Аудито, което Джо е пуснал за продажба? 

Ако ми се пуши марихуанка, Джо винаги е на среща. Ще дойде около огъня, ще се чукне с мен с чаша Каберне, и ако поискам да запаля един "joint", ще ме почерпи на драго сърце. Няма да си натрапва, нито компанията, нито навиците. Американска му работа! Външната им политика няма нищо общи с ежедневието и възгледите им. 

А нима не е така в България?

Всички хора, по целият свят имаме по един чип в главите. Без този чип обществото не може да съществува. Ние го борим с винце и ракийка, Джо- с марихуанка.

Изглежда неговият чип е по-як и по-дълбоко имплантиран. Не го обвинявайте. Не знаете през какво е минал. Ако ви разкаже, ще ви скъса сърцето. Няма такива мизерии в България. Няма! 

Не казвам, че няма да има. Все пак България е решила да се цивиливизова. Нал тъй? "Те това е циливилизацията моме, ако искаш да знаеш!" Така ни отваря очите още един безсмъртен - Добри Вийников. 

Аз само ще плагиатствам и ще кажа "Когато ракийката не е достатъчна и ти се прииска марихуанка - те това е циливилизацията братче, кучета я яли!"

Огънят догаря, като отминаващото лято, а аз нищо още не съм казал. Сигурно няма да стана безсмъртен. Не е лесно с едно изречение да кажеш всичко. 

Е, колкото-толкова. Допивам си винцето и се прибирам. Стига толкоз тази вечер.