На 30 години, 16 часа следобед, събота
При събуждане трябва веднага да отговоря на три въпроса: кога, къде, кои… Кога, в коя година, на каква възраст се събуждам. Къде, в кой край на планетата съм. Кои са хората наоколо ми и защо ме гледат така добре или лошо…
Затова събуждането ми е бавно – протягане, прозяване, превъртане около оста. И през това време – бързи, остри погледи наоколо. Понякога успявам почти веднага да се ориентирам и тогава нещата тръгват добре…
Както сега…
Протегнах се и с първия поглед изпод клепачите установих – у дома съм, жена ми е до прозореца, синът си играе на пода, дъщеричката се опитва да замъкне майка си в кухнята, където явно има някой сладкиш…
И нейното провлачено: „Айде бе, мамоооо…“ ме е събудило…
Надигнах се. Жена ми се обърна към леглото и каза:
- Защо бързаш? Събота е, почини си… Чак в пет часа ще тръгнем за нашите…
Което веднага допълни мозайката – почивен ден, поредна вечеря при тъста и тъщата, а за утре…
Метнах бърз поглед към прозореца. Уф, вали… ...