В легло за двама
Странни същества са това, мъжете. Като че цялото им достойнство и гордост е съсредоточено между краката, та все гледат да покажат можене. Не дай си боже да се провалят, то не са оправдания, не са клетви, че видиш ли, мила, за пръв път ми е. Тюхка се, вайка се, като че светът потъва в черна дупка. То, понякога и да скопоса нещо, по-добре да не е било, ама пуста гордост – отчел се.
Такива ми ти работи с тях, мъжете. И с нас – жените. Дето все за любов говорим, копнеем и търсим сродна душа. (Всъщност, това са мисли на застаряла жена, младите днес гледат по-рационално на живота – осигуряват дозата плътско удоволствие и бегом по задачи.) Та, търсим ние и когато нещо ни перне в главата, забравяме и себе си.
Мина онова селско приключение, при което трябваше да ядем цър-пър, а ядохме при комшийката Светла, трябваше да видим красотите на природата, а косихме трева, трябваше да правим бурна любов, а слушах прословутото оправдание за “първия път”.
Отмина, но има и други дни, в ко ...