Jul 14, 2011, 4:12 PM

В нощта си чакам 

  Prose » Letters
1031 0 2
2 мин reading

Вечерта е като бягане от досаден час, всичко и всички спят и слънцето не праща огън по напукалата се земя. Луната гледа те с грация от високо и носи ти вятърът хлад. Небето чисто, от облаци измито и светкат по него разпръснати звезди, а някъде там и "моето мило" спи. В градината сред  цветя, цигара аз на въздух пуша и душата ми спокойна в нощта. Но ето пак ти се прокрадваш, как от теб да се отърва. Всичко е прекрасно - аз винаги обичала съм нощта. Дали защото в нея съм родена, или просто защото  носи ми така желаната самота! А ти какво ли правиш сега!? Винаги мразела съм слънцето, пари ми на очите и кожата ми за секунди зачервява, а как изтръпваше при всеки твой допир тя. Кучета някъде в далечината се чуват да лаят и спокойствието ми развалят, дали спокоен си ти сега!? И след минута всичко пак затихна, както затихвах в прегръдките ти и аз. Още от сутринта денят ни пари, помня последните ни дни, колко много омраза вкарах в отношенията ни. И гълъбите спят дори, а мене сън не ме хваща - уви. Дали защото нощта е така красива, или защото в размисли за теб се впуснах!? От последния път, когато те видях, не мога да спра да мисля, макар че с друг бях. Боже, колко съм грешила, ако можех, всичко бих променила - бих върнала времето назад. С него аз трябва да се разделя - зная, ала как той така мил и добър е, а само ако знае... Трудно ми е пред него фалшивите думи да изрека, не ми пречи, че ще ме намрази! Не искам болка той да изпита. Вятър леко, нежно като тебе, подухва и в косите ми се спуска и това коте в краката ми си играе и за обич то мечтае, дали и него като мене го е страх!? Мисля, че така грозно аз от теб избягах, защото ме бе страх, ти прекалено наранен бе за мене и това в твоите очи съзрях. Така умело криеше всичко около тебе, че чак сега виждам, че кой си аз не зная, ала вече е късно да узная. Порочна в твоите очи аз се видях, късно бе да се скрия. Последната ми мисъл за тебе е грях. А като се сетя как те изревнувах от нея...  Пак виждам те аз и в тази нощ за тебе аз мечтая. Искам, искам да видя лицето ти над моето, искам без да съм те викала ти да дойдеш. Отнеми ме, че в тази красива нощ не искам пак да ми липсваш! Боже, съмва се! Виждам го огъня в небето да си прокарва път през мрака. Почва се отново, денят ни чака...

© Апокалиптикс А All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Можеби е хаос от думи и чувства,но това се случва и на мен,когато преливам от тях и искам да мога да ги изразя и споделя.Много е трудно когато човек се разкъсва от обвинения,съмнения и най-вече любов.А нощите,те са безкрани и мъчителни,защото тогава нахлуват спомените.Добре че настапва деня...Хареса ми!
  • Или е поезия, или е проза. Това е просто някакъв хибрид с ненужни инверсии и сложно-неопределими изречения. В прозата също има поетика, но тя се изразява по други начини. Съжалявам, че съм толкова критична, но го правя, защото все пак мисля, че си струва. Поздрав!
Random works

More works »