Вечерта е като бягане от досаден час, всичко и всички спят и слънцето не праща огън по напукалата се земя. Луната гледа те с грация от високо и носи ти вятърът хлад. Небето чисто, от облаци измито и светкат по него разпръснати звезди, а някъде там и "моето мило" спи. В градината сред цветя, цигара аз на въздух пуша и душата ми спокойна в нощта. Но ето пак ти се прокрадваш, как от теб да се отърва. Всичко е прекрасно - аз винаги обичала съм нощта. Дали защото в нея съм родена, или просто защото носи ми така желаната самота! А ти какво ли правиш сега!? Винаги мразела съм слънцето, пари ми на очите и кожата ми за секунди зачервява, а как изтръпваше при всеки твой допир тя. Кучета някъде в далечината се чуват да лаят и спокойствието ми развалят, дали спокоен си ти сега!? И след минута всичко пак затихна, както затихвах в прегръдките ти и аз. Още от сутринта денят ни пари, помня последните ни дни, колко много омраза вкарах в отношенията ни. И гълъбите спят дори, а мене сън не ме хваща - уви. Дали защото нощта е така красива, или защото в размисли за теб се впуснах!? От последния път, когато те видях, не мога да спра да мисля, макар че с друг бях. Боже, колко съм грешила, ако можех, всичко бих променила - бих върнала времето назад. С него аз трябва да се разделя - зная, ала как той така мил и добър е, а само ако знае... Трудно ми е пред него фалшивите думи да изрека, не ми пречи, че ще ме намрази! Не искам болка той да изпита. Вятър леко, нежно като тебе, подухва и в косите ми се спуска и това коте в краката ми си играе и за обич то мечтае, дали и него като мене го е страх!? Мисля, че така грозно аз от теб избягах, защото ме бе страх, ти прекалено наранен бе за мене и това в твоите очи съзрях. Така умело криеше всичко около тебе, че чак сега виждам, че кой си аз не зная, ала вече е късно да узная. Порочна в твоите очи аз се видях, късно бе да се скрия. Последната ми мисъл за тебе е грях. А като се сетя как те изревнувах от нея... Пак виждам те аз и в тази нощ за тебе аз мечтая. Искам, искам да видя лицето ти над моето, искам без да съм те викала ти да дойдеш. Отнеми ме, че в тази красива нощ не искам пак да ми липсваш! Боже, съмва се! Виждам го огъня в небето да си прокарва път през мрака. Почва се отново, денят ни чака...
© Апокалиптикс А Всички права запазени