В тъмното 4 част
Multi-part work to contents
- Ти, отвори очи! – рече Баба.
- Още малко, моля те!
- Молиш ме за десети път! След още десет ще стане утре.
Детството – онова Вчера, което живее в дълбините на настоящето, в първия момент на завръщането си, е аромат и звук. И усещане за нещо свое, което все още си няма име, но е навсякъде и те очаква. Когато решиш да погледнеш в него, цветовете и формите израстват. Добиват плътната форма на сложна емоция. Страшно голямото и много високото се оказват дребно, лесно преодолимо препятствие, донякъде разчитащо на спомена да оправдае белезите по коленете и лактите. Сълзите. Усмивките. Думите и обещанията, клетвите, превръщащи се в кодекс на честта. Състезанията по издръжливост и находчивост. Движението. Бягството към и от...
- Ти, никой не те гони, моля те, отвори очи! Не е нужно да бягаш...
Гласът на Баба разтваря слепнатите мигли на Ти. Предизвиква солта им с усмивката си.
- Бръкни в торбата си и ми дай камъка на който пише хулиган(и).
-Но, Бабо!!!- опитва да откаже Ти.
- Хайде, Ти!
Камъкът, с форма на яйце, полиран от дланите на всеки, чиито устни са хулили детската радост е избран да послужи за създаването на кръстопът.
- Слез от метлата, Ти! Или престани да я стискаш толкова силно. Ще я убиеш! Вече не си на шест!
Камъкът се търкаля, като топка, гонена от звънък детски смях. Потъва в рамката на нечий прозорец. През процепа нахлува гневният вик на Сю и се блъсва в Шмръц, който препречва с тяло пътя към Ти.
- Здравей, Шмръц! Радвам се да те видя!- в един глас произнасят Баба и Ти.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
