ВАКСИНАТА

            Навремето ни ваксинираха против едра, дребна и средна шарка, срещу коклюш, заушка и скарлатина, ама някои от нас се уредиха и с ваксина срещу карък. И им вървеше, вървеше им с гаджетата, с постовете, с консултантските хонорари, даже и на тото им вървеше. А то веднъж, като си уредиш с такваз ваксина, то не те пита, кара си наред и току виж попаднал си в сюжета на следната история:

*

            Разискваме с един такъв ваксиниран срещу карък мой приятел, снощните му приключения с една изключителна представителка на евината част от човечеството и изведнъж се явява местен бос, който (сигурно поради действието на ваксината) му предложи... дунавски лов на прасета с джип, пушки и гюме. Сигурно поради дистанционни ефекти на ваксината, макар и «с половин уста», поканата бе подхвърлена и към мен.

            Няколко часа по-късно, екипирани по съответния начин, ние сме в онова загадъчно нещо, което само един ловджия може да нерече гюме, т.е. леговище на ловеца, където той както си лежи, получава на мушката си мръвка за отстрелване. Като казах «леговище», можете да си го предстаите като дупка, землянка или хралупа, но не пропускайте, че там някъде може да се «върти» и едно бутилче с марково питие.

            Въпросното гюме беше стъкмено от тръстикови рогозки, имаше нещо като врата и амбразури (дупки) за наблюдение, и евентуално за стрелба. То беше курдисано между високите сазлъци на един разлив на Дунав, който местните наричаха «лимана». Идеята на това ловно съоръжение беше, че родни и добре плуващи румънски прасета посещаваха рано напролет този разлив, за да се нагостят с крехките леторасли на тръстиката.

            Отначало не ми правеха впечатление честите излизания на моя ваксиниран приятел от гюмето, защото като лаик в ловните работи си мислех, че така трябва. Понякога той излизаше с пушката, а понякога, без. Независимо от излизанията и тримата не давахме покой на марковия продукт, и празните шишета вече бяха две, когато моят приятел се отправи отново на външен оглед.

            Отново надигах марковото, когато се чу едно «оу-у майко-о-о», а след него два изстрела  - «дам-дам» и тишина-а-а.

            Гушнал шишето като първична реакция, аз не смеех да кажа нито «гък», нито «копче» даже. Ослушвах се като жаба в манерка и си спомням как мисълта за прясно изпечено свинско ухо, предизвика над колана ми едно приятно очакване. Да, ама не би...

            Нашият ваксиниран срещу карък приятел, онази вечер да има разстройство (не нервно, а стомашно). Това обяснява непрестанният му интерес към околната обстановка. Когато «тръгнал на пореден оглед», повлиян от марковото, или може би от ловната страст, той навлязъл по навътре в сазлъка в един алай, където предния ден местните роми кастрили суровина за рогозки, чадъри и други екологични продукти. Заемайки позизия със свалени гащи, той уцелил онова място, което ловджиите наричат «в десетката», а с изстрелите и вика, не че искал да ни уведоми за събитието, но... по рефлекс.

*

*          *

            Та по темата за ваксините срещу карък, няма лошо, ама да ги правят по-широкоспектърни и по-съвместими с марков алкохол, защото... абе, какво да обяснявам, я си представете що за късмет е да ви се наниже заострена тръстика „в десетката”!!!