Вдъхновение, къде си?

Mar 15, 2008, 7:02 PM

Prose » Others

940 0 4

Протягам ръце, без настроение, с треперещи пръсти, без посока конкретна, търся си вдъхновение.
Затъжих се, беше време, когато то вестеше ме редовно, чувах го да тропа по вратата на ухото ми, отварях му, канех го на топло в главата си, сипвахме си мастило в счупените ми порцеланови чаши и пиехме за свободната мисъл.
Пияни, после се любехме, скрити, под мойте сламени коси. В такива дни блясъкът не напускаше черните точици на очите ми - блясък, подобен на въглена, събудил се в празното огнище, блясъкът, от който ражда се отново и отива си после огънят на мисловните сънища.
Вятърът раздухва сълзите на огъня, болезнено свисти запаленото време, а някъде в мен вдъхновението, блажено, все си дреме и сънува как живея и го търся, с треперещи пръсти, протегнал ръце, осъмнал с празно сърце.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kikot86 (Калина Градинарова)

2008-09-29T21:19:57+03:00

Страхотно е!!!!!!!!
ria (Гергана Иванова)

2008-04-11T08:54:02+03:00

Има нещо много гениялно в теб, но те съветвам да бъдеш по- обикновен,достъпен, за да те разбират болшинството от читателите...
ниана (Нина Сименова)

2008-03-18T14:38:59+02:00

Вдъхновението не забравя пътя си!
А към теб вече го е намерило...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-03-15T21:19:42+02:00

Приказна...и много поетична е прозата ти.
Удоволствие е да те чета. Докосваш с нежни слова,
а вдъхновението е в теб...обича те. с обич, Серафим.