Вечната история
/написана преди 30 години, тогава публикувана, че и тук веднъж, пък се оказа лесна за рециклиране с нови герои. През две – три години най-много…/
Изведнъж тишината на комплекса беше накъсана от зловещи гърмежи. Единични, на откоси, в звучна канонада. В буреносната аларма се чуваха и крясъци:
- Социален президент, а? А какво направи за народа? Думи, само думи… Речи държиш, по света ходиш, по рамото те потупват, все „ура” чакаш…
За миг настъпи тишина, после пак загърмяха тежки звуци. И крясъци:
- Ами това премиерче? То жена не е оправяло, те го въртят на туй си - държавата ще оправи… Харвардче… Мисли, че каквото хвърчи, то се и яде…
И пак – гръм… Втори… Трети… Поредица:
- Финансовият бил специалист… Да оправя бакиите на мутри го бива, любимеца си на данъците метна, но да махне ДДС-то от детски дрешки, храни, книги – не можело… Не ме интересува гейчо ли е, мейчо ли – ама ни за мъж, ни за финансист го бива…
Ами здравният?… Плащай или мри… Да не сме в Африка… Там поне слънце има и пясък – тук го приватизирахте, читава дюна незастроена не оставихте…
И пак – буууум, тряяяяс, праааас…
- За оня дебелак със сланина между ушите не говоря – той сам си дрънка предостатъчно. Парите ни раздава – негови били. Че и акъл ръси… Що не си останал да гледа прасетата – файда щеше да е… Пък каква му е дружинката.. Не мога да повярвам, ама по-тъпи и от него. Мани, мани… А конкуренцията… Селски чалгаджия от цигански сватби – прост, ама нагъл… Слуга сарайски, леке в черно… За господаря му какво да кажа? Крие се като плъх, шофьорчето си отпреде избутал… Другите пък честни – направо викат: „Дайте Българията!“… Да се налапат...
Разтревожени глави занадничаха от прозореца. А Мара от третия етаж изви глава нагоре и рече:
- Спокойно! Пешо тупа килима. Извинете, значи…
- Ама как може така… Колко е часът, а… Защо не го тупа денем…
Мара изчака да заглъхнат гласовете, пък обясни:
- Тупа ги вечер, защото не може да се откаже да гледа новините. А след тях е направо бесен. Гледа ги как си правят седянки, мърмори, пък като стигнат до коктейлите и кьорсофрите – направо побеснява. Рипа и търси кого да усмърти. Та го карам да поизтупа килимите. Беса да поизлее. И ги тупа чудесно, прашинка не остава!
Настъпи тишина, после Пена, увиснала и тя от любопитство на балкона, рече:
- Абе, той и моят е такъв… Нервен! И като почне да ги обещава едни на министерските майки, жени и дъщери… Аз не мога да издържа, че имам опит, та те ли… Гошо, Гошо бе! Я навий килима и слез долу, както си загрял… Ама и аз ще сляза да ударя някоя бухалка! Че дойдоха известията за парното, тока, водата и телефона …
Към блога ми /вредно за бивши съветски граждани и сегашни тролове/ - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
