Вечният двубой
Стаята беше потънала в мрак. Клепачите ми потрепваха уморено. Точно, когато се готвех да се предам блажено в прегръдката на съня... я видях.
Беше седнала на люлеещия се стол срещу леглото ми и полюшвайки се, ме гледаше право в очите - слаба, изпита с полебяла коса. Приличаше на старица.
- Коя си ти и какво правиш в стаята ми!? - попитах непознатата.
- Аз съм Истината! Днес ти ме извика!
- Не помня да съм те викал!
- Помниш ли днес, когато стоеше пред шефа си и се чудеше, дали да му кажеш истината, че си се успал за работа или да излъжеш, че си попаднал в задръстване?
- Помня, но не съм те викал!
- Извика мен и Лъжата. Трябваше да победи една от нас.
Тя повика на помощ Малодушието и така ме сразиха.
Следобед се срещна с приятеля си и той те помоли да му услужиш с 1000 лева. Ти се подвоуми дали да му кажеш истината - имаш, но искаш да си купиш с тях онзи черен мотор, който видя на витрината на една автокъща... или да го излъжеш, че вече си дал заем на сестра си и нямаш. Тогава пак с Лъжата се изправихме на дуел. Тя извика Егоизма на помощ и ме победиха.
Вечерта ти се обади годеницата ти и поиска да отидете на кино. Ти отново се колебаеше дали да ѝ кажеш истината, че имаш среща с приятели, да гледате мач или да излъжеш, че майка ти е зле и ще отидеш да я видиш. Лъжата пак ме надхитри, като извика за съюзник Страха. Днес ме повика три пъти да се изправя пред моята съперничка Лъжата, но всеки път тя имаше съюзници, затова дойдох през ноща, когато всички спят, за да събудя Съвестта ти за съюзник.
Лъжата и Истината са в непрекъсната борба. Ще победи тази, на която ти изпратиш съюзник!
© Росица Димова All rights reserved.
