Истина
Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици,
за мене уж се борят, неуморно,
а пък лъжа, в разкош, като царица,
живее си, в дворци, неръкотворни.
А аз съм онзи червей, в тъмни нощи,
загризал съвестта ви закърняла.
Да, истина съм, жива съм и още,
не съм до днес душите ви продала.
Търговците, подкупват ме, лъстиво,
но аз съм глуха, сляпа – бързорека
и на инат, но пазя я ревниво,
онази вяра, в Бога и Човека.
Дали ще ме познаете, обаче,
прикрили голотата моя, с дрипи?
Лъжата само щом умра ще плаче,
с бездушно лицемерие ще хлипа.
Един поет, с джобовете пробити
за него аз съм все една и съща.
Той – ангел, приютява ме, в сълзите
и в своя стих, в принцеса ме превръща.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
