Глава 1

Преди много обичах залезите. Живеех за тях. Нямах търпение да стане късен следобед и Слънцето да започне нежно да потапя златистите си коси в розова пудра, преминавайки от ярки цитринови нотки към дълбоки карнеолени краски. Не пропусках да отправя глава нагоре всеки ден, винаги между 17 и 18 ч, точно между величествените планини и висотата на небето – там беше местенцето, където магията на яркото жълто се предаваше в обятията на идващата нощ и бавно чезнеше и гаснеше в оранжеви и кафеви вопли. Обичах да снимам залезите и винаги имах купища снимки на телефона си. Себе си не снимах често, но виж, Слънцето – него го снимах почти всеки ден. Това бързо се промени, когато бях изпратена да живея и работя известно време на планетата Глиез 581с. Всичко се промени така шеметно, че... Простете, нека първо се представя. Казвам се Яра и съм родена на планетата Земя преди 25 нейни завъртания около своята звезда – Слънцето. Няколко години работех в ботаническата градина в Столицата, но после получих предложение от Космическата агенция, на което нямаше как да откажа. Предлагаха ми невероятни условия и страхотна заплата, за да отглеждам продукцията на храна и билки на планетата Глиез 581с. В днешно време само най-добрите специалисти в областите си получават предложения за работа в някоя от човешките колонии на други планети, затова работната позиция силно ме развълнува и поласка.

На Глиез 581с се намира най-новата колония с една от най-модерните и привлекателни бази, които някога човек е строил на чужда планета. Целта на това място, за разлика от всички други, е много специфична. В другите бази, тази на Марс например, учените проучват почвата, атмосферата, микроорганизмите. В базата на Кеплер 186-f се правят експерименти с нови животински видове. Базата на Проксима Кентавър-b е създадена и оборудвана за изучаване, получаване и изпращане на междугалактически съобщения и т.н. Базата на Глиез 581c, обаче, е уникална по вида и предназначението си и няма общо с останалите, дело на човешка ръка. Тук някой ден ще се провежда един социален експеримент. До планетата ще се изпращат убийци и престъпници с доказана вина. Преди да пропътуват пътя и да се установят в базата, още на Земята тяхната памет за извършените злодеяния и провинения ще се изтрива и те ще отиват на Глиез 581с с чист ум, чиста съвест и чисто сърце, макар и изкуствено постигнати. Те няма да имат никакъв спомен за извършеното от тях. Характерността на експеримента е в това да се провери дали човек, пристъпил закона по брутален начин, се ражда с „престъпна кръв“ и някаква чисто физическа специфика, която рано или късно го тласка към извършването на престъпления, или всичко е много по-предотвратимо и причинено главно от лоши моментни избори и преходни състояния на духа, като гняв, или ревност, или нещо друго. Темата ми беше изключително интересна и бях много щастлива да съм сред първите, които изпращат там, за да подготвят базата за бъдещия експеримент. Тя беше току-що построена и имаше нужда от много работа, за да може да започне да функционира по предназначение някой ден.

Подписах договора за работа, подготвих багажа си и съвсем скоро бях на космическия кораб, който щеше да ме откара на новото ми работно място. Щях да прекарам там шест месеца, след което да се завърна на Земята.

По време на дългия 85 дни полет имах много време да си почина, да размишлявам върху живота си и да прочета онези огромни книги, които ми връчиха още на първия ден. В тях пишеше подробна информация за Глиез 581с и за базата, с която трябваше да се запозная. Планетата е два пъти по-голяма от Земята, и няколко пъти по-тежка, което означаваше, че има по-силна гравитация, с която организмаът ми трябваше да свикне. Моите 60 килограма телесна маса, на Глиез 581с щяха да се усещат като 100, заради което прекарвах по няколко часа на ден в специална камера с изкуствено създадена гравитация като онази, с която ще трябва да живея в следващите няколко месеца. Планетата се намира на 20 светлинни години от Земята, някъде из съзвездието Везни. Температурите в обитаемата ѝ част варират от -30° С до 30° С, а в необитаемата подскачат от абсолютната нула до около 1000° С. На Глиез 581с нямаше други интелигентни форми на живот, нито следи от такива. Имаше само микроорганизми, които все още не бяха изучени. Почвата не позволяваше много, но точно заради това бях изпратена аз. Трябваше да направя всичко възможно за създаването на парници с различни култури вътре, от които да се изхранват посетителите на човешката база. Преди няколко години завърших Междугалактическия университет по екзопланетарна и земна ботаника, и естеството на новата ми работа ми допадаше много повече от работата ми в ботаническата градина в Столицата. Нямах търпение да се впусна в това приключение и вместо да каталогизирам до болка познати растения и да разказвам на групи от ученици за различните видове смърч, щях да се боря за оцеляването си на едно съвсем ново и непознато парче земя, докато отглеждам нови, авторски и хибридни растения, които трябваше да свикват с условията на Глиез 581с.

Една мъка имам в живота си и това е самотата. Имала съм няколко мимолетни връзки, които продължаваха само няколко месеца, но не съм се влюбвала в Любовта – онзи, за който даваш душата си, онзи с омайния поглед и големите надежди, мъжа с главно М, този, заради когото сърцето още бие и обича, който всеки път те разтреперва с целувките си и изгаря с нежните си ласки. Тази мъжка фигура, до която да се будя всяка сутрин с усмивка винаги ми е липсвала, дори повече от семейството, което така и не получих. Баща ми е изневерявал системно и е оставил майка ми, когато съм се родила, а тя самата почина преди две години от алкохолно натравяне. Никога не съм получавала от нея количеството любов, от което имах нужда. Често вечерях пица полуфабрикат или някой забравен в шкафа чипс, докато тя беше в стаята си с поредния нещастник. Нямам сестри или братя, чичовци, лели, никой. Никога не съм била и твърде екстровертна или социална, та и приятели нямах. Бях сама, във всеки смисъл на думата. Това направи решението ми да замина изключително лесно.

Прочетох всички книги за Глиез 581с, които ми бяха предоставени, но слизайки от кораба в деня на пристигането се почувствах сякаш никога не съм се готвила за това място. Нищо не беше като в очакванията ми. Нищо.

Следва продължение...