В село Воденичане живее седемдесет и осем годишната баба Иванка. Това малко местенце лежи в пазвата на Югоизточна България, предлагаща невероятни гледки, които се запечатват в съзнанието.
Животът на тази стара жена представлява низ от върхове и падове. В зенита на своята младост прекъсва образованието си, което ѝ струва много, но времето налага окови върху мечти и амбиции. То е като суров бирник, желаещ да руши благосъстоянието и психиката на хората.
Работете, за да успеете в живота. – Повтаряше им не един учител.
По време на нейните ученически години образованието е важно, но за някои остава непристъпна цел. Било е лукс, желан от много, но получен от малко.
В поредна топла утрин на месец май тя се буди в малката си къщичка. Самотният живот е тежко бреме, което носи на плещите си, но годините са излекували раните от болките и разочарованията.
Пред очите ѝ се разкрива позната гледка- тучна градина, в която се преплитат красиви цветя и хранителни култури, които ще послужат за зимнина. Сл ...