11 min reading
Видински ужас
1
Тази история я чух от мой приятел, а пък на него му я е споделил познат от казармата. Искам да я опиша в първо лице, защото така ми бе разказана, а и по-този начин ще прозвучи далеч по-първично, по-реалистично и (надявам се) по-стряскащо. Когато преди доста години я чух от устата на приятеля ми, много вечери спах със страх, да не чуя конски тропот или незнайни звуци от съседната стая. В последствие силата й намаля и изчезна, аз порастнах и престанах да се стрхувам от тъмнината. И така, тя остана само един далечен спомен, скрит дълбоко в недрата на паметта ми.
До онази вечер, преди няколко дена, когато бях сам във вилата ми в Реброво и дочух конски тропот.
И макар че не видях коне (поне не в обсега на външната лампа), случката не може да се определи като необяснима - най-вероятно оставени без надзор животни са препускали в околността и ако беше ден, щях да ги зърна. Но това отключи в съзнанието ми споменът за страховитата история, разказана отдавна от моя приятел, заради ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up